Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 339

— Не, видях само една мърша — отвърна Варни. — Отвратително зрелище — така се е подул, сякаш три дни е прекарал на колелото за мъчение. Пфу! Дай ми чаша вино.

— Ще отида да го видя — каза Фостър. Той взе фенера и тръгна към вратата, но като стигна до нея, спря разколебан и се обърна към Варни: — Вие няма ли да дойдете с мен?

— Защо да идвам? — каза Варни. — Нагледах се и се на-мирисах достатъчно, за да си разваля апетита. Аз обаче счупих стъклото на прозореца, за да влезе чист въздух — там миришеше ужасно на сяра и ла някакви други отровни изпарения, сякаш дяволът му е бил на гости.

— Ами ако това наистина се окаже работа на нечистия? — промърмори Фостър, колебаейки се все още. — Чувал съм да казват, че той има пълна власт над такива хора.

— Дори и да се е намесил сатаната, който така измъчва въображението ти, теб нищо не те заплашва — каза Варни. — Той беше по-алчен и от самия дявол и не му бяха достатъчни двете тлъсти мръвки, които налапа.

— Какви две мръвки? — попита Фостър. — Какво имате пред вид?

— Ще научиш, като му дойде времето — отговори Варни. — Сега на дявола му предстои още едно угощение, освен ако ти мислиш, че тя е прекалено изящно блюдо за него и че за нея са нужни псалми, арфи и серафими?

Фостър го изслуша мрачно и бавно се върна към масата.

— Господи! Нима наистина трябва да стане това, сър Ричард?

— Непременно, Антъни, иначе не би могъл да станеш господар на замъка — отвърна жестокият му съучастник.

— От самото начало усещах накъде отива работата — каза Фостър. — Но по какъв начин трябва да се направи това, сър Ричард, по какъв начин? Аз за нищо на света не бих вдигнал ръка срещу нея.

— Не те упреквам — отвърна Варни. — И аз не бих се захванал с такава работа. Сега ни липсва Аласко с неговото питие, няма го и глупака Ламборн.

— Наистина къде пропадна Ламборн? — попита Фостър.

— Не питай — отвърна Варни. — Ще дойде време и ще се срещнеш с него, стига да си истински вярващ. Нека поговорим за работата. Аз ще ти кажа, Тони, как ще хванем птичката. Твоят капан, т.е. твоят мост може ли да се държи, ако се измъкнат подпорите?

— Разбира се, че може — отвърна Фостър, — само ако никой не стъпва на него.

— Ами ако графинята си науми да избяга по него, той ще издържи ли тежестта й?

— Той не би издържал дори и тежестта на мишка — уверено каза Фостър.

— Ако тя умре при опит за бягство, ние с теб няма да сме виновни, нали честни Тони? Сега да вървим да спим. Утре ще се опитаме да изпълним нашия план.

На другия ден, привечер, Варни нареди на Фостър да започнат осъществяването на замисъла. Изпратиха Тайдър и стария слуга на Фостър с някаква поръчка до селото, а самият Антъни под предлог, че иска да пита графинята дали има нужда от нещо, влезе в стаята й. Смирението, с което тя понасяше затворничеството, обаче толкова го трогна, че той не се въздържа и я посъветва да не престъпва прага на стаята си, докато не дойде лорд Лестър.

— Дано даде бог да не чакате дълго — добави той.