Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 340

Еми отвърна кротко, че се покорява на съдбата, и Фостър се върна при своя жесток съучастник с чувството, че е свалил поне половината от товара, който лежеше върху съвестта му.

„Аз я предупредих — мислеше той, — тъй че капанът напразно е поставен пред птичката.“

Той не заключи вратата отвън и под наблюдението на Варни извади подпорите под моста, който сега се крепеше едва-едва. След това двамата слязоха долу и започнаха да чакат резултата от извършеното. Очакването им обаче бе напразно. Варни дълго се разхожда със закрито от плаща лице, но най-сетне изгуби търпение, отметна плаща и извика:

— Само една истинска глупачка няма да използува такава чудесна възможност за бягство!

— Може би е решила да дочака идването на сърпруга си — каза Фостър.

— Точно така! Точно така! — възкликна Варни и изтича към вратата. — Това не ми беше дошло на ум.

След няколко минути Фостър, който бе останал в стаята, чу конски тропот, а след това и изсвирването, с което графът обикновено известяваше за пристигането си. В същия миг вратата на стаята на графинята се отвори и галерията рухна. Дочу се глух удар от падане на тяло, после — стон и всичко свърши.

Варни се показа на прозореца и с тон, в който имаше невероятна смесица от ужас и ирония, попита:

— Хвана ли се птичката?

— Прости ни, господи! — прошепна вместо отговор Фостър.

— Ти си глупак — каза Варни. — Свършено е с тежкия труд и наградата ти е сигурна. Погледни долу! Какво виждаш?

— Виждам само купчина бели дрехи, сякаш е снежна пряспа. Боже мой! Тя мръдна ръката си!

— Хвърли нещо върху нея — твоя сандък със злато, Тони, той е достатъчно тежък!

— Вие сте въплътен дявол, Варни! — отвърна Фостър. — Не е нужно нищо повече — тя свърши.

— Ас нея свършиха и нашите грижи — каза Варни, влизайки в стаята. — Не предполагах, че така добре мога да наподобявам сигнала на графа.

— Ако има небесно наказание, вие го заслужихте напълно и то няма да ви отмине! Възползувахте се от любовта й, за да я убиете!

— Ти си един фанатичен глупак — отвърна Варни. — По-добре нека помислим как да вдигнем тревога. Тялото нека си остане там.

Дойде обаче и краят на престъпленията им. Двамата още се съвещаваха, когато при тях се втурнаха Тресилиан и Роли, пуснати от Тайдър и слугата на Фостър, които бяха арестувани още в селото.

Щом ги видя, Фостър хукна да бяга. Той познаваше много добре всички потайни кътчета и коридори на замъка и успя да се скрие така, че и след най-старателни търсения не можаха да го намерят. Варни бе хванат на място, но той не прояви никакви признаци на разкаяние, а с някакво сатанинско злорадство им посочи трупа на графинята, без обаче да признае, че е виновен за смъртта й. Отчаянието, което обзе Тресилиан при вида на обезобразения, все още топъл труп на любимата жена, бе толкова голямо, че Роли бе принуден насила да го откъсне от това място и да решава сам какво да се прави по-нататък.

При втория разпит Варни не скри почти нищо за убийството и за неговите мотиви. Откровеността си той обясни с това, че макар да липсват преки улики срещу него, самото подозрение би тежало върху него цял живот и би било достатъчно, за да го лиши от доверието на Лестър и да унищожи всичките му амбициозни намерения.