Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 337

— Сънят ще ги възстанови — каза Варни. — Скоро тя ще заспи дълбоко и за дълго. Трябва обаче да помислим къде да я настаним по-сигурно.

— В нейните стаи, разбира се — предложи Фостър. — Аз изпратих Джанет при леля й, след като я нахоках добре, а двете стари прислужници са верни до смърт, тъй като мразят графинята от все сърце.

— Въпреки това няма да им се доверяваме, драги Антъни — каза Варни. — Най-добре ще е да я скрием там, където ти държиш златото си.

— Златото ми ли? — уплашено извика Фостър. — Какво злато мога да имам аз? Бог вижда, че нямам никакво злато! Разбира се, бих искал да имам!

— Да те вземат дяволите, тъпо животно! Кой се интересува от твоето злато? Ако ми беше потрябвало, щях да намеря хиляда начина, за да го взема! Ще затворим графинята в твоята спалня, която ти така хитро заключваш, а ти, селяндурино, ще спиш на пухени възглавници в нейните покои. Сигурен съм, че графът никога няма да прибере обратно разкошните мебели от тези четири стаи.

Последните думи на Варни направиха Фостър по-сговорчив и след като помоли за разрешение да избърза напред, за да приготви всичко необходимо, пришпори коня си и препусна. Варни изостана от носилката на около сто метра и край графинята продължи да язди само Тайдър.

Веднага след пристигането в Къмнър хол графинята попита за Джанет и се разтревожи силно, когато разбра, че доброто момиче няма да бъде занапред при нея.

— Мадам, моята дъщеря ми е скъпа — грубо каза Фостър — и аз не желая да я забъркват в разни придворни истории с измами и бягства. Тя и без това научи прекалено много, ако искате да знаете.

Графинята бе твърде уморена и изплашена, за да отговори на тази дързост, и смирено изказа желание да се оттегли в стаята си.

— Това вече е по-друго нещо — промърмори Фостър. — Няма защо да ходите обаче във вашите натруфени кукленски стаи — тази вечер ще спите на по-сигурно място.

— Дано това място стане и мой гроб! — каза графинята. — Страшно е само да си представиш, че душата ти се отделя от тялото.

— Няма от какво да се страхувате — успокои я Фостър. — Графът ще дойде утре и вие сигурно ще се разберете с него.

— Ще дойде ли? Вярно ли е това, добри ми Фостър?

— Сега съм „добри ми Фостър“! Не знам обаче какъв Фостър ще бъда утре, когато започнете да се оплаквате на графа от мене, макар че аз само съм изпълнявал неговите заповеди.

— Вие ще бъдете мой закрилник, малко груб наистина, но все пак закрилник! — отвърна графинята. — О, ако и Джанет беше при мен!

— За нея е по-добре да бъде там, където се намира сега. И една от вас е достатъчна, за да обърка човек. Искате ли да хапнете нещо?

— Не, не, покажете ми само стаята — каза графинята. — Тя заключва ли се?

— Заключва се, разбира се, пък аз ще я заключа и отвън — отговори Фостър, взе лампа и поведе Еми към едно крило на замъка, където тя не бе стъпвала досега. Те се изкачиха по една висока стълба — една от стариците им осветяваше пътя с лампата. Като стигнаха края на стълбата, която се стори безкрайно висока на Еми, прекосиха една къса и много тясна галерия от черен дъб, в чийто край се намираше масивна дъбова врата. Фостър отвори вратата и те влязоха в стаята на скъперника — крайно безлична и неуютна стая, която малко се отличаваше от тъмнична килия.