Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 324

Когато по време на представлението графът се смесил със зрителите, Дики решил, че щастието най-сетне му се е усмихнало, но Тресилиан го изпреварил тъкмо в момента, когато вече се канел да заговори с Лестър. Понеже слухът му е не по-малко остър от ума, момчето разбрало, че се уговарят да се срещнат в градината, и решило да ги проследи с надеждата, че там ще издебне удобен момент, за да предаде писмото на Лестър. Междувременно сред слугите се разпространявали най-невероятни слухове и той започнал да се безпокои сериозно за съдбата на горката жена. За нещастие през нощта Дики изостанал малко от графа и когато стигнал до аркадата, видял, че те вече се бият; върнал се обратно и вдигнал тревога сред стражата, убеден вече напълно, че тази кървава схватка е пряка последица от неговата постъпка. Притаен до една колона, Дики чул как Лестър определил на Тресилиан втора среща по време на представлението на гражданите на Ковънтри. За своя голяма изненада той съзрял сред зрителите Уейланд — със силно изменена външност наистина, но не дотолкова, че да не бъде познат от стария си приятел. Те се измъкнали от тълпата и отишли настрана, за да се обяснят. Момчето признало вината си пред Уейланд, а ковачът му казал, че загрижеността за съдбата на младата дама го накарала да се върне в замъка, защото в едно съседно селце научил, че Варни и Ламборн, от които най-много се страхувал, през нощта напуснали Кенилуърт.

По време на разговора те видели как Лестър и Тресилиан се измъкнали от тълпата и ги последвали до мястото, където двамата се качили на конете. Момчето, което — както вече сме отбелязвали — можело да тича много бързо, се втурнало след тях; естествено не успяло да ги настигне, но все пак се явило навреме, за да спаси живота на Тресилиан. Момчето тъкмо успя да завърши разказа си, когато пристигнаха в замъка.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТА

На изток слънцето изгрява. Гони

предателските сенки на нощта.

И истината гони тъй лъжата.

СТАРА ПИЕСА

Като минаваше по моста, където до преди малко се разиграваше шумното представление, Тресилиан веднага забеляза, че през време на краткото му отсъствие настроението на хората се е променило рязко. Забавният бой бе завършил, но участниците в него, все още облечени с фантастичните си костюми, се бяха събрали на групи, разтревожени сякаш от някакви необикновени и страшни известия.

В двора видя същата картина — приближените и слугите на граф Лестър, събрани на отделни групи, си шепнеха тревожно и постоянно поглеждаха многозначително към прозорците на приемната зала.

Първият познат, когото срещна Тресилиан, бе сър Николас Блънт. Преди Тресилиан да успее да отвори уста, Блънт го заля с поток от думи:

— Боже мой, Тресилиан, ти наистина приличаш повече на селяк, отколкото на придворен, изобщо не умееш да се държиш като човек от свитата на нейно величество. Търсиха те, чакаха те, викаха те — явно не могат без теб — и ти най-сетне се явяваш с някакво недоносче на седлото. Човек може да си помисли, че си станал бавачка на това дяволче и сега се връщаш от разходка.