Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 322

Въздействието на самото писмо обаче беше още по-удивително. Това беше същото писмо, което нещастната Еми бе писала на своя съпруг, за да му обясни причините за бягството си от Къмнър хол и да му съобщи, че е пристигнала в Кенилуърт, за да потърси неговата закрила. Еми изброяваше и всички обстоятелства, които я бяха принудили да търси убежище в стаята на Тресилиан и горещо молеше графа да й намери по-подходящ подслон. Писмото завършваше с пламенни уверения в предана любов и в готовност да изпълни волята му за всичко и особено за онова, което се отнасяше до нейното положение и място на пребивание, като го заклеваше само охраната или попечителството над нея да не бъдат доверявани на Варни.

Когато свърши четенето, Лестър изпусна писмото от ръцете си.

— Вземете шпагата ми, Тресилиан — каза той, — и пронижете сърцето ми, както аз бях готов да пронижа вашето преди малко!

— Милорд — отвърна Тресилиан, — вие ме обидихте жестоко, но през цялото време някакъв вътрешен глас ми казваше, че е станала невероятна грешка.

— Грешка! — извика Лестър и му подаде писмото. — Накарали са ме да считам негодника за честен човек, а най-добрата и най-чистата жена — за лъжлива развратница! Кажи, отвратително момче, защо това писмо пристига едва сега и къде е пратеникът?

— Страхувам се да ви кажа истината, милорд — отвърна момчето, като се стараеше да стои по-далеч, — но ето го и онзи, на когото то беше поверено.

В този миг се появи Уейланд и в отговор на въпросите на Лестър разказа накратко за всички обстоятелства, свързани с бягството им с Еми. Той разказа за опита да бъде убита, който я бе принудил да избяга, и за горещото й желание час по-скоро да се намери под закрилата на съпруга си; позова се на слугите в Кенилуърт, които тя бе молила да съобщят за нея на граф Лестър.

— Негодници! — извика Лестър. — И най-лошият от тях е Варни, а тя и сега се намира в негова власт!

— Но гой, надявам се, не е получил някакво съдбоносно нареждане? — попита Тресилиан.

— Не, не, не! — възкликна бързо графът. — В пристъп на безумие аз казах нещо, но то е отменено… всичко е напълно отменено, аз изпратих бърз пратеник и сега тя е в безопасност… би трябвало да бъде в безопасност.

— Да — каза Тресилиан, — „би трябвало да бъде в безопасност“, но аз искам да бъда сигурен в това. Моята разпра с вас свърши, милорд, но сега ми предстои друга — със съблазнителя на Еми Робсарт, който се крие зад гърба на нечестния Варни.

— Със съблазнителя на Еми! — прекъсна го Лестър с гръмотевичен глас. — По-добре кажете — с нейния мъж! С нейния измамен, заслепен и недостоен мъж! Тя е графиня Лестър и това е така вярно, както е вярно, че аз съм граф! Излишно е да ми посочвате пътя, по който да бъде възстановена справедливостта по отношение на нея, тъй като аз сам ще го последвам по своя собствена воля. Едва ли е нужно също да казвам, че не се страхувам от вашата принуда.