Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 326

Тресилиан падна на колене пред кралицата, защото разбираше, че в този момент всеки опит да се оправдае би могъл да се обърне срещу него.

— Какво, онемяхте ли? — продължи тя. — Вие сте знаели всичко. Кажете, знаехте ли, или не?

— Не, милостива господарко, аз не знаех, че тази нещастна жена е графиня Лестър.

— И никой няма да я знае под това име! — извика Елизабет.

— По дяволите! Графиня Лестър! Пък аз казвам — мисис Еми Дъдли, и ще бъде добре, ако не се наложи да се нарича вдовица на предателя Робърт Дъдли.

— Господарко — прошепна Лестър, — правете с мен каквото искате, но не се сърдете на този джентълмен, той в нищо не е виновен пред вас.

— И вие мислите, че ще подобрите положението му с вашето застъпничество — изкрещя кралицата, като остави бавно изправящия се Тресилиан и се нахвърли на Лестър, който все още бе на колене, — застъпничество на двоен измамник и вероломен клетвопрестъпник! Вашата подлост ме направи смешна в очите на моите поданици! Аз се ненавиждам сама! Аз съм готова да изтръгна очите си заради тяхната слепота!

Най-сетне Бърли се осмели да я прекъсне.

— Господарко — каза той, — спомнете си, че сте кралица, кралица на Англия и майка на своя народ. Не се поддавайте на този бесен ураган от гняв.

Елизабет се обърна към него и в нейните горди и гневни очи блеснаха сълзи.

— Бърли — каза тя, — ти си държавник, но ти не можеш да разбереш, и наполовина не можеш да разбереш отчаянието и позора, които ми причини този човек!

Бърли почувствува, че сърцето на кралицата е препълнено от скръб. С изключително внимание, с най-дълбоко благоговение той я хвана за ръка и я отведе до сводестия прозорец, по-надалеч от другите присъствуващи.

— Господарко — каза той, — аз съм държавник, но едновременно с това съм и човек, човек, който остаря във вашия Съвет. На този свят аз нямам и не мога да имам други желания освен грижата за вашата слава и вашето щастие. Моля ви най-настоятелно — успокойте се!

— Ах, Бърли — каза Елизабет, — ти нищо не знаеш! — Въпреки усилията й да ги задържи, сълзите рукнаха от очите й и потекоха по страните.

— Знам, всичко знам, високоуважаема господарко, но ви моля: пазете се другите да не узнаят това, което не би трябвало да знаят.

— Ах! — възкликна Елизабет и млъкна, сякаш внезапно й дойде на ум някаква нова мисъл. — Ти си прав, Върли, ти си напълно прав: всичко друго, но не и позор! Всичко друго, но не и признание в слабост! Всичко друго — каквото и да е то, — само да не изглеждам измамена и отхвърлена! По дяволите! Не мога да понеса дори мисълта за това!

— Бъдете вярна на себе си, кралице моя — каза Бърли, — издигнете се над тази слабост, която нито един англичанин никога не би могъл да припише на Елизабет, ако само яростният израз на вашето разочарование не го наведе на тази мисъл.

— За каква слабост говорите, милорд? — високомерно попита Елизабет. — Да не би да искате да кажете, че благосклонността, с която съм се отнасяла към този тщеславен предател, е била породена от…