Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 320

Лестър обаче съвсем не мислеше за любезни жестове. След като се увери, че кралицата е увлечена от разговора си със Съсекс и Хънсдън, зад които стоеше сър Николас Блънт и се хилеше с отворена уста при всяка тяхна дума, той направи знак на Тресилиан, който го следеше отдалече, както се бяха уговорили, и тръгна към ловния парк, като си пробиваше път през тълпата обикновени зрители, наблюдаващи със зяпнали уста битката между англичаните и датчаните, Измъкнал се от навалицата — което съвсем не беше лесно, — графът се обърна, за да види дали Тресилиан го следва, и след като се убеди, че той също е успял да си пробие път, тръгна към зеления жив плет, където го очакваше слуга с два оседлани коня. Лестър възседна единия и посочи другия на Тресилиан, който се подчини, без да каже нито дума.

Лестър пришпори коня си и препусна, без да спира и без да се обръща, докато не стигна до едно усамотено място, заобиколено с дъбове, на около миля от замъка, точно обратно на посоката, към която бяха устремени любопитните зрители. Той слезе, привърза коня към едно дърво и с думите: „Тук никой няма да ни попречи“ хвърли плаща си на седлото и извади шпагата.

Тресилиан последва примера му, но след като измъкна шпагата си, не можа да се въздържи и попита:

— Милорд, мнозина ме познават като човек, който не се страхува от смъртта, когато става дума за чест, затова мисля, че няма да се унижа, ако попитам, защо решихте да ми нанесете обидата, която ни доведе до тези отношения?

— Ако моята обида не ви е харесала — отвърна графът, — хванете здраво шпагата си, за да не повторя това, от което се оплаквате.

— Няма да ви се наложи да правите това, милорд! — извика Тресилиан. — Нека бог ни съди, а ако се пролее вашата кръв, нека тя падне върху главата ви!

Преди още да завърши фразата си, те кръстосаха шпаги.

Освен другите качества, които притежаваше, Лестър владееше до съвършенство и фехтовката. Миналата нощ той почувствува силата и ловкостта на Тресилиан и сега се биеше предпазливо, защото предпочиташе сигурното, а не прибързаното отмъщение. В продължение на няколко минути те се биха с еднакво умение и победата ре наклони везните си нито към едната, нито към другата страна. Най-сетне едно отчаяно нападение на Тресилиан, отбито ловко от Лестър, го постави в неблагоприятно положение; графът не пропусна тази възможност, изби шпагата от ръката му и го повали на земята. С жестока усмивка той опря острието на шпагата си до гърлото на падналия противник, стъпи с единия си крак на гърдите му и поиска Тресилиан да признае престъпленията си срещу него и да се приготви за смъртта.