Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 321

— Не съм извършил нито подлост, нито престъпление срещу вас — отвърна Тресилиан, — а за смъртта съм се приготвил по-добре от вас! Използвайте предимството си както намерите за добре и нека бог ви прости! Аз нямам никаква вина.

— Никаква? — извика Лестър. — Нямате никаква вина? Но защо ли говоря с негодник? Умрете като лъжец, както сте живели като лъжец!

Той вдигна ръка, за да нанесе съдбоносния удар, но в същия миг някой я хвана отзад и я задържа.

Побеснял, графът се обърна, за да се освободи от неочакваната пречка, и бе крайно изумен, когато видя някакво странно момче, което се бе вкопчило така в ръката му, че Лестър успя да я измъкне едва след упорита борба. Тресилиан се възползува от това, скочи на крака и отново грабна шпагата си. Лестър се обърна към него, върху лицето му се изписа бясна омраза и схватката щеше да започне отново с още по-голяма ярост, но момчето прегърна коленете на лорда и с писклив глас започна да се моли да го изслуша, преди да продължат боя.

— Стани и ме пусни — извика Лестър — или — кълна се в небето — ще те пронижа с шпагата си! Какво те засяга моето отмъщение?

— Много, много ме засяга! — извика на свой ред смелото момче. — Моята глупост е единствената причина за вашата кървава схватка, а може би и за още по-големи нещастия! Ако искате да се радвате на душевно равновесие, ако искате да спите спокойно и да не се измъчвате от угризения на съвестта, имайте малко търпение да прочетете това писмо, а после правете каквото намерите за добре.

Той завърши пламенната си и убедителна реч, на която странния външен вид и гласът му придаваха още по-голяма внушителност, и подаде на Лестър писмо, превързано с кичур великолепни светлокестеняви коси. Макар и побеснял, почти ослепял от ярост, че отмъщението му се проваля, Лестър не намери сили да възрази на този необикновен молител. Той грабна писмото от ръцете на момчето, побледня, като съзря адреса, развърза с трепереща ръка възела, с който бе затворено, обхвана с един поглед съдържанието и се олюля. Навярно щеше да падне, ако не бе се опрял навреме на дървото. Няколко минути той стоя, без да откъсва очи от писмото, с отпусната надолу шпага, сякаш бе забравил за противника си, към когото не бе проявил никаква милост и който на свой ред би могъл да се възползува от благоприятната за него възможност. Тресилиан обаче бе твърде великодушен, за да си отмъщава по такъв начин. Той също бе крайно удивен и с нетърпение очакваше края на тази странна сцена, но държеше шпагата си готова, за да посрещне евентуалното изненадващо нападение на Лестър, който сякаш отново бе обзет от безумие. Един поглед към момчето му бе достатъчен, за да разбере, че това е старият му познат Дики, защото такова лице не можеше да бъде забравено, щом е видяно веднъж. Как обаче бе попаднал той тук в такъв съдбоносен момент, защо намесата му бе толкова енергична и най-вече, защо тя бе направила такова силно впечатление на Лестър — на тези въпроси Тресилиан не бе в състояние да си отговори.