Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 306

— В такъв случай — каза кралицата — трябва да бъде отведена оттук колкото е възможно по-скоро. Нека Варни се погрижи за нея — по най-човечен начин, разбира се, — но веднага да освободи замъка от присъствието й. Готова съм да се обзаложа, че тя скоро ще си въобрази, че е господарка на Кенилуърт. Все пак тъжно е, че такова красиво тяло крие тежко болен ум. Какво ще кажете вие, милорд?

— Наистина е тъжно — каза графът, произнасяйки думите като заучен урок.

— Но може би вие не сте съгласен с нашето мнение за нейната красота? — попита Елизабет. — Ние познаваме мъже, които предпочитат по-внушителни фигури — жени, подобни на Юнона, — а не такива немощни и крехки създания с клюмнали главички, като цвета на прекършена лилия. Да, милорд, мъжете са тирани. Те повече ценят опиянението от борбата, отколкото леката победа и обичат по-силно жените, които им оказват съпротива, както смелият воин предпочита да срещне силен враг. Аз съм съгласна с вас, Рътланд, че ако лорд Лестър се бе оженил за такава изписана восъчна кукла, той би пожелал смъртта й, преди да е изтекъл меденият месец.

Погледът, с който кралицата придружи тези думи, бе толкова красноречив, че макар сърцето на графа да се бунтуваше срещу тази крещяща несправедливост, той намери сили да прошепне, че любовта на Лестър е по-скромна, отколкото предполага нейно величество, защото си е избрала място, където той никога няма да заповядва, а винаги ще трябва само да се подчинява.

Кралицата се изчерви и му заповяда да млъкне, но изразът на лицето й бе такъв, сякаш тя очакваше графът да не се подчини на заповедта й. За щастие в този миг фанфари и литаври известиха за влизането на маските и избавиха по този начин Лестър от необходимостта да се преструва и от напрежението, предизвикано от двойната му игра.

Влезлите маски представляваха четири отделни групи, които вървяха на малко разстояние една от друга. Всяка група, съставена от шест основни фигури и от шест факлоносци, изобразяваше една от различните народности, населявали Англия през различни епохи.

Първи влязоха коренните жители на страната — бритите. Начело крачеха двама древни друиди — в ръцете си те носеха клончета имел, а побелелите им коси бяха украсени с венци от дъбови листа. След тях вървяха два барда. Те носеха арфи и от време на време докосваха струните и изпълняваха отделни куплети от старинния химн в чест на Белос, т.е. на Слънцето. Бритите бяха подбрани сред най-едрите и яки юначаги от хората на Лестър. Към маските им бяха прикрепени дълги рунтави коси и бради; дрехите им бяха направени от вълчи и мечи кожи, а под тях носеха опънато по тялото копринено трико с телесен цвят, върху което бяха нарисувани фантастични изображения на небесни светила, животни и други предмети — нещо, което ги приближаваше до татуираните ни прадеди, върху чиято независимост първи бяха вдигнали ръка римляните.