Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 304

— Така да бъде — тя ще умре! Мога ли обаче да си позволя поне една сълза?

— Нито една, милорд! — каза строго Варни, като забеляза, че устните и страните на Лестър потреперват и че той е готов да се разплаче. — Нито сълза, нямаме време! Трябва да помислим и за Тресилиан…

— Това е едно име, което може да превърне сълзите в кръв!

— прошепна графът. — Варни, аз обмислих всичко и реших. Нито молбите, нито доводите на разума са в състояние да ме разколебаят — аз сам ще убия Тресилиан.

— Това е безразсъдно, милорд, но аз нямам власт да ви затворя пътя към отмъщението. Моля ви поне да изберете подходящо време и да издебнете удобен случай, а дотогава се въздържайте от каквито и да било действия.

— Готов съм да те слушам за всичко друго — каза Лестър, — но в тази работа не ми противоречи!

— В такъв случай, милорд, бих искал да се откажете от вашето глупаво, подозрително и почти безумно поведение, което днес привлича вниманието на целия двор. Ако кралицата не проявяваше към вас една изключителна и съвършено необичайна за нея снизходителност, вие никога не бихте могли да заличите всичките си днешни грешки.

— Наистина ли бях толкова нехаен? — попита Лестър, сякаш се пробуждаше от сън. — А пък аз си мислех, че много успешно прикривам състоянието си. Не се тревожи, сега аз смъкнах от плещите си бремето, което ми тежеше, и се успокоих. Всичко, което ми е предсказано в хороскопа, ще се сбъдне и аз ще напрегна всичките си душевни сили, за да подпомогна съдбата. Не се страхувай повече! Сега ще отида при кралицата и бъди сигурен, че се съумея да се преструвам по-добре дори от теб. Какво още искаш да ми кажеш?

— Налага се да ви помоля за пръстена с печата — мрачно каза Варни, — за да ми служи като пълномощно пред вашите слуги, ако ми потрябва тяхната помощ.

Лестър свали пръстена с печата, който носеше постоянно, подаде го на Варни със страдалчески израз на лицето и каза шепнешком, но твърдо:

— Върши бързо това, което ще вършиш.

През това време в приемната зала бяха започнали вече да се тревожат и да се учудват на продължителното отсъствие на благородния господар на замъка и затова неговите привърженици си отдъхнаха, когато го видяха да влиза с вид на човек, който е смъкнал тежък товар от плещите си. Лестър вложи много старание, за да изпълни даденото пред Варни обещание, и неговият приближен скоро разбра, че вече не е нужно да играе толкова чуждата на неговия характер роля, с която се бе нагърбил днес, и отново се превърна в мрачен, проницателен и хаплив наблюдател.

Лестър се държеше с Елизабет като човек, който много добре познава както природните й дарби, така и слабите струни в душата й. Той беше достатъчно предпазлив, за да заличи веднага мрачното настроение, което имаше до разговора с Варни, но при общуването с кралицата тази мрачност се смекчаваше, преминавайки в печал, от която се излъчваше нежност. Колкото повече Елизабет в съчувствието си към него го обсипваше с внимание, за да го утеши, толкова повече скръбта на Лестър неусетно се превръщаше в поток от любовни излияния — неуморими, тънки, сладостни и същевременно пълни с най-дълбокото уважение, което един поданик е изразявал някога на своята кралица. Елизабет го слушаше като омагьосана. Нейното властолюбие бе приспано, твърдото й решение да се откаже от семейните вериги и да се посвети единствено на грижата за своя народ започна да се разколебава и звездата на Дъдли отново изгря ярко на придворния хоризонт. Победата на графа над собствената му природа и над съвестта му бе помрачена обаче не само от вътрешната съпротива на поруганите му чувства. Многобройни и най-различни олучки по време на вечерята и на последвалото я представление улучваха болното му място, което дори при най-леко докосване му причиняваше непоносима болка.