Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 307

После пред отбраното общество се появиха чедата на Рим, които бяха победили и цивилизовали бритите. Ръководителят на представлението се бе постарал да възпроизведе точно военното облекло и въоръжението на този славен народ: висок шлем, лек, но як щит и къс двуостър меч, с чиято помощ те бяха завладели целия свят.

Третата група представяше саксите. Те бяха облечени с мечи кожи — като ония, които на времето са били донесли със себе си от германските гори — и държаха в ръце страшните бойни брадви, предизвикали някога ужас в цяла Британия. Пред тях вървяха двама скалди и възпяваха Один.

Последни влязоха благородните нормани с ризници и стоманени шлемове, с пълно рицарско снаряжение. Начело вървяха двама певци, които възпяваха войната и любовта.

Четирите групи влизаха в огромната зала в съвършен ред, през малки промеждутъци от време, достатъчни, за да могат зрителите да задоволят любопитството си и да разгледат добре всяка група, преди да влезе следващата. После всички — за да ги огледат отвсякъде още веднъж — обиколиха в кръг залата под звуците на орган, тръби, обои и клавесини от домашния оркестър на лорд Лестър. Накрая факлоносците застанаха в редица зад тях, а четирите групи се разположиха в двата края на залата — римляните срещу бритите и саксите срещу норманите. Противниците се гледаха втренчено — отначало с учудване, а сетне с омраза, която те започнаха да изразяват със заплашителни жестове. От галерията прозвучаха бойни фанфари и това сякаш бе знак за всички участници в представлението да извадят мечовете си от ножниците и да тръгнат — група срещу група — с отмерени крачки, които наподобяваха някакъв старинен военен танц. Отекнаха ударите на мечове, срещнали противникови щитове, разнесе се звънтене на кръстосани остриета. Въпреки че на пръв поглед движението на групите изглеждаше хаотично, то се извършваше всъщност по строго определен ред и представляваше много ефектно зрелище. Те се срещаха и се разминаваха, смесваха се и под звуците на музиката отново се връщаха на първоначалните си места.

В този символичен танц бяха представени сраженията, които са се водили между различните народности, населявали някога Британия.

След редица сложни маневри, които доставиха голямо удоволствие на зрителите, накрая прозвуча мощен звук на тръба, който сякаш призоваваше за битка или известяваше за спечелена победа. Войниците веднага прекъснаха пантомимическото си сражение и се събраха около своите вождове или представители, очаквайки — може би с не по-малко любопитство, отколкото зрителите — да видят какво ще стане по-нататък.