Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 308

Вратите на залата се разтвориха широко и влезе не някой друг, а самият всемогъщ магьосник Мерлин, облечен във фантастичен костюм, който напълно подхождаше на неговия мистичен произход и на магическата му сила. Около него скачаха и лудуваха голям брой странни същества, които всъщност изобразяваха духовете, изпълнители на неговите заповеди. Зрелището предизвика такъв интерес сред слугите и останалите низши служители в замъка, че мнозина от тях, забравили дори за необходимата почтителност към кралицата, нахълтаха в залата.

Забелязал, че стражата не е в състояние да се справи с тълпата и да осигури спокойствие на кралицата, Лестър стана и сам тръгна към края на залата, но Елизабет, следвайки своята постоянна благосклонност към обикновените хора, го помоли да им позволи да останат и да видят представлението. Графът използува като предлог нейната молба и тръгна да я изпълни, а всъщност бе доволен, че ще остане сам и поне за миг ще се спаси от страшната необходимост да крие под маската на веселото настроение и галантността непоносимите мъки, които му причиняваха срамът, яростта, угризенията на съвестта и жаждата за отмъщение. Само с един поглед и един заповеднически жест той въведе ред в края на залата, но вместо веднага да се върне при кралицата, гой се загърна с плаща си, смеси се с тълпата и започна да наблюдава представлението като обикновен зрител.

Мерлин застана в средата на залата, с едно махване на вълшебния си жезъл събра около себе си представителите на воюващите групи и им съобщи в мерена реч, че сега господар на остров Британия е кралицата-девственица, пред която по волята на съдбата те трябва да положат клетва. Нека тя разгледа техните претенции и реши от коя народност водят началото си днешните жители на страната, щастливите поданици на тази господарка-ангел.

В изпълнение на тази заповед всички групи под звуците на тържествена музика преминаха в церемониален марш пред Елизабет и всяка група изразяваше верноподаническите си чувства в съответствие с обичаите на народността, която изобразяваше. Кралицата им отговаряше с оная сърдечна благосклонност, която отличаваше цялото й поведение след пристигането й в Кенилуърт. След марша представителите на четирите групи изложиха пред нея своите аргументи в полза на превъзходството си над останалите. Като изслуша всички, кралицата отвърна милостиво:

— Ние съжаляваме, че не сме достатъчно подготвени, за да решим спорния въпрос, който ни предложи на вниманието знаменитият Мерлин. Струва ни се обаче, че нито една от тези достойни и славни народности няма основание да иска да бъде предпочетена пред другите, защото всички са допринесли за появата на днешния англичанин, който сигурно е наследил от всяка от тях някоя добра черта на своя характер. От древния брит например той е взел неговия смел и непоколебим свободен дух; от римлянина — издръжливостта и смелостта в боя, както и любовта към изкуствата и културата в мирно време; от сакса — мъдрите и справедливи закони, а от сърцатия норман — честолюбието, галантността и благородния стремеж към слава.