Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 305

След свършването на вечерята например, когато придворните се бяха събрали в парадната зала в очакване на внушителното представление с маски, определено за тази вечер, кралицата неочаквано прекъсна разпаленото сражение по остроумие, което граф Лестър водеше срещу лорд Уилоуби, Роли и неколцина други придворни, и каза:

— Милорд, ние ще ви обвиним в държавна измяна, ако продължавате да се опитвате да ни уморите от смях. Но ето че иде човекът, който дори сред най-голямото веселие ни навява печални мисли — нашият учен лекар Мастърс. Той навярно ни носи новини за тази нещастна молителка, лейди Варни. Не, милорд, няма да ви освободим, защото това е спор между съпрузи, а ние нямаме достатъчно опит, за да го решим без помощта на добри съвети. Е, Мастърс, кажи, какво мислиш за избягалата невяста?

Когато кралицата се обърна към Лестър, усмивката му замръзна на устните, сякаш бе изсечена от длетото на Микеланджело или на Чинтри, и той изслуша съобщението на лекаря с този застинал израз на лицето.

— Ваше величество — започна придворният лекар Мастърс, — както и преди, лейди Варни се е затворила в себе си и не желае да разговаря с мен за своето здраве. Тя твърди упорито, че скоро ще обясни във ваше присъствие всички причини за поведението си и че няма да отговаря на въпросите на по-нискостоящи лица.

— Не, не, пази боже! — извика кралицата. — Вече страдахме достатъчно от недоразуменията и свадите, които сякаш следват по петите тази нещастна побъркана. Нали, милорд? — добави тя, като се обърна към Лестър с поглед, излъчващ нежност и дори разкаяние за утринната кавга. Лестър направи усилие да се овладее и се поклони ниско с израз на мълчаливо съгласие, но колкото и да желаеше това, не намери сили да го потвърди с думи.

— Вие сте злопаметен, милорд — каза кралицата, — но ние ще намерим време и място, за да ви накажем. Нека се върнем обаче към смутителката на нашето веселие, към лейди Варни. Какво ще кажеш за нейното здраве, Мастърс.

— Както вече казах, ваше величество — отговори Мастърс, — тя се е затворила в себе си и отказва да отговаря на въпросите на лекаря и да се подчинява на неговите нареждания. Предполагам, че страда от смущения в мозъка, които аз съм по-склонен да нарека hypochondria, отколкото phrenesis. Мисля, че ще е най-добре да бъде поверена на грижите на съпруга й и да бъде отведена у дома, по-далеч от тази маскарадна бъркотия, която тревожи слабия й ум и й рисува най-фантастични образи. От време на време прави намеци, от които се разбира, че се мисли за някаква преоблечена важна личност — графиня или принцеса може би. Този вид болни често имат подобни халюцинации.