Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 300

С тия думи той изтича в съседната стая и заключи вратата след себе си.

Варни го проследи с поглед и този път в обичайната му ирония сякаш се промъкнаха и нотки на някакво човешко чувство.

— Жал ми е за него — каза той, — но няма какво да се прави — любовта го е превърнала в дете. Той хвърля и тъпче тези скъпоценни играчки и със същата ярост е готов да разбие и най-крехката от тях — тази, която обичаше преди толкова нежно. Любовта обаче ще бъде забравена, когато изчезне нейният обект. Да, да, той не умее да цени вещите така, както те заслужават, но Варни притежава тази способност. Когато Лестър стане господар, той толкова малко ще мисли за бурите на страстта, които трябваше да издържи по пътя към кралското пристанище, колкото мисли всеки моряк за опасностите на плаването, след като вече е стигнал брега. Все пак не бива да се оставят тук тези предателски камъчета, защото могат да се окажат прекалено силна съблазън за слугите, които почистват стаята.

Докато събираше скъпоценностите и ги слагаше в тайното чекмедже на масата, останало случайно незаключено, Варни видя, че вратата на кабинета на Лестър се отвори, тежките завеси се раздвижиха и се показа лицето на графа. Очите му обаче бяха толкова мътни, а устните и страните — така безкръвни и бледи, че Варни изтръпна от тази неочаквана промяна. Щом погледите им се срещнаха, Лестър веднага се дръпна и хлопна вратата след себе си. Това се повтори два пъти, без Лестър да каже нито дума, и Варни започна да се страхува, че голямата мъка е помрачила ума на графа. На третия път обаче той с кимване на глава повика Варни при себе си. Когато влезе в кабинета, Варни бързо разбра, че странното поведение на неговия господар не е плод на умствено разстройство, а на борбата между противоречиви чувства, предизвикани от жестокото решение. Те прекараха цял час в таен разговор, след като граф Лестър направи огромно усилие, преоблече се и тръгна към своята коронована гостенка.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И СЕДМА

Със тази странна слабост вие

веселието ни смутихте.

„МАКБЕТ“

Всички си спомняха по-късно, че по време на вечерята и на забавленията, с които завърши този богат на събития ден, поведението на Лестър и Варни много рязко се различаваше от обичайните им навици и маниери. Всеобщото мнение за сър Ричард Варни бе, че е по-скоро разумен и делови човек, отколкото любител на наслажденията. Той осъществяваше себе си главно в работата — занимаваха го и военни, и граждански проблеми, а по време на тържества и угощения се задоволяваше с ролята на зрител, макар че отлично знаеше как да ги организира по-добре и да, ги направи по-приятни. Когато в подобни случаи си позволяваше, да прояви своето остроумие, правеше това грубо, язвително и заядливо, сякаш се гавреше с разкоша и с гостите, а не вземаше участие в общото веселие.

Този ден обаче Варни дотолкова не приличаше на себе си, сякаш го бяха заменили с друг човек. Той се присъедини към младите кавалери и дами и изглеждаше напълно отдаден на безгрижно веселие, в което не отстъпваше и на най-жизнерадостните от тях. Онези, които бяха свикнали да виждат в негово лице човек, погълнат от важни и честолюбиви планове, хаплив и присмехулник и всепризнат майстор на саркастичните забележки по отношение на хората, които приемат живота такъв, какъвто е, и са готови да се включат във всяко предложено развлечение, с учудване откриха, че неговото остроумие може да бъде и безобидно, смехът му — добродушен и челото — ясно, като на всички останали. Неволно възникваше въпросът, какви сили на дяволското лицемерие е повикал той на помощ, за да прикрие под веселата маска тъмните си намерения? Това сигурно ще си остане завинаги загадка за всички освен за подобните нему, ако, разбира се, на тоя свят все още има толкова лоши хора. Защото Варни беше човек с изключителни способности, но тези способности за нещастие бяха изцяло посветени на постигането на тъмни цели.