Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 301

Точно обратен бе случаят с Лестър. Макар да бе свикнал с ролята на изискан придворен, макар да умееше да изглежда винаги весел, неуморим, радостен от живота, дори когато душата му се разкъсваше от неудовлетворено честолюбие, завист или възмущение, сега в сърцето му се бе настанила такава страшна гостенка, с която той не можеше да се справи. Блуждаещият му поглед и разстроеното му лице недвусмислено говореха, че мислите му са твърде далеч от забавленията, в които бе принуден да участвува. Той гледаше, движеше се и говореше единствено с цената на огромни усилия, сякаш бе загубил напълно властта над острия си ум и над красивото си лице — нещо, което никога не беше му се случвало. Движенията и жестовете му не се подчиняваха на волята му и той приличаше на автомат, движен от скрит механизъм. От устата му излизаха откъслечни думи, сякаш трябваше първо да обмисли това, което ще каже, сетне — да завърши с огромно усилие започнатата фраза, без да забрави нито едното, нито другото.

Тази поразителна промяна в поведението на най-блестящия придворен на Англия, забелязвана дори от най-последния слуга, обърнал се към него, не можеше да се изплъзне от будните очи на най-мъдрата кралица на своя век. Небрежността и неуравновесеността на граф Лестър сигурно биха предизвикали гнева на Елизабет, ако тя не бе убедена, че той все още не може да се успокои от острите думи, които тя изрече тази сутрин, и че тъкмо тази натрапчива мисъл, въпреки усилията му да се владее, не му позволява да бъде така изискан и непринуден, както всеки друг път. Тази ласкаеща женската суетност мисъл бе достатъчна за кралицата, за да оправдае напълно многобройните грешки и пропуски на граф Лестър. Опитните придворни с учудване гледаха как кралицата не само не се възмущаваше от проявите на небрежност и явно невнимание към нея — макар че тъкмо към тези неща тя беше винаги особено взискателна, — но дори се стреми да му даде възможност и време да се овладее. Нещо повече — тя сама поощряваше това негово поведение с една прекалена снизходителност, която беше толкова чужда на нейния характер. Въпреки това обаче беше ясно, че така не можеше да продължава дълго и че Елизабет в края на краищата ще стигне до друго, не толкова благоприятно обяснение за поведението на Лестър. През това време съобщиха на графа, че Варни го моли да отиде в другата стая, за да поговори с него.