Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 8
Уилям Шекспир
със крясъка си сладостните цеви
на ветровете. И какво се случи?
От яд, че бяха свирили напразно,
те всмукаха мъгли болестотворни
откъм морето и в пороен дъжд
ги ливнаха над сушата, така че
най-смешното поточе въз гордя се
и гръд изду над своето корито.
Напразно теглил бе хомота волът,
напразно пот проливал бе орачът.
Класът изгни, преди да му поникне
ергенският мустак. Кошари пусти
чернеят сред полето наводнено
и враните се тъпчат с чумав леш.
Игрището в общинската ливада
е цялото във кал. Нетъпкан бурен
е заглушил любовните пътечки.
Без топли дрехи смъртните треперят
и вечерите никой не оглася
със химни и молитви към луната.
Затуй Селена, под чиято власт
са течностите, гневно пребледняла,
тъй всичко е пропила с мокра влага,
че вредом пъплят ставните болежки.
Светът лудее. Скрежът беловлас
целува аленеещата пъпка,
а темето плешиво на леда
е увенчано, сякаш че за присмех,
от рози и ухания. Погледай:
четирите годишни времена
са разменили дрехите си, тъй че
по туй, с което всякое се кичи,
не може да реши светът объркан
кое кое е. И на всичко туй,
на таз безчетна челяд от злини
началото е в спора между нас,
родители сме нейни ти и аз!
ОБЕРОН
Тогава не спори! Нима е длъжна
Титания да прави все напук
на своя Оберон? Какво ти искам?
Едно момче, което да ми стане
оръженосец.
ТИТАНИЯ
Казала съм вече:
не ще го дам за цял вълшебен свят!
Бе моя жрица неговата майка
и често с нея бъбрехме си двете
във ароматните индийски нощи
и седнали на пясъка Нептунов,
отплаващите кораби броехме
и гледахме през смях платната бели,
от вятъра шавлив забременели,
кореми да издуват, да растат.
Тогава тя, с походката си плавна,
им подражаваше — понеже беше
понесла вече бъдния ми паж —
и плавайки по сушата, полека
се впускаше във път, за да се върне,
като че ли с товар от тежка стока,
със нещичко за хапване. Бе мила,
но смъртна! И плодът и я уби!
Аз от любов към нея го отгледах
и от любов към нея, знай, че няма
на теб или на друг да го отдам!
ОБЕРОН
А докога ще бъдеш в таз гора?
ТИТАНИЯ
О, ще изчакам сватбата докрая.
Ако желаеш да участваш мирно
в подлунните ни пиршества и танци —
добре дошъл! Ако ли не, върви си
и нека се избягваме взаимно!
ОБЕРОН
Момчето дай ми и ще дойда с тебе!
ТИТАНИЯ
За нищо на света! След мене, елфи,
че току-виж, се скараме до смърт!
ОБЕРОН
На добър час! Но знай, че таз дъбрава
не ще напуснеш, без да си платила
за тежката обида!… Мили Пък,
ела и слушай! Помниш ли, когато
от камъка, издаден във морето,
