Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 6
Уилям Шекспир
КЛИНА
Знаем те — ти ще изревеш така, че княгинята и дамите ще се разпискат. А това стига, за да ни избесят всички.
ВСИЧКИ
Ще ни избесят не, ами оттатък! Всички до един!
КРОСНОТО
Така е, ако някой от вас изкара акъла на дамите, те без акъл какво друго ще измислят! Но аз мога така да форсирам гласа си, че да ревукам като гургуличе-сукалче, да ревича тъничко като славейче!
КЛИНА
Слушай, ти можеш да играеш само Пирам! Защото Пирам е истински красавец. Той е млад човек с рядка хубост, разбираш ли, винаги издокаран като за празник. И затова само ти можеш да го играеш. Друг няма кой!
КРОСНОТО
Добре, взимам го! А каква брада да си сложа?
КЛИНА
Каквато щеш.
КРОСНОТО
Тогава ще си сложа сламеножълта или да бие на ръждивооранжево. Но може и да й пусна малко аленко. Или пък да бъде златиста, „а ла френска корона“!
КЛИНА
Не! Само а ла — последното недей! Тази френска болест така коронясва човека, че ще трябва да играеш съвсем ощавен… Хайде, сега, майстори, на работа! Ето ви ролите. Моля ви настойчиво, убедително и учтиво да ги назубрите наизуст до утре вечер. Ще се срещнем в дворцовата гора на миля от града при лунна светлина: там ще репентираме, защото иначе, в града, ще се насъберат зяплювци и всичко ще се разчуе. Аз дотогава ще направя списък на реквазита.
КРОСНОТО
Дадено! И в гората ще можем свободно да уточним всички действия и единични движения. На работа! Сбогом!
КЛИНА
Среща при княжеския дъб! И да не ме излъжете!
КРОСНОТО
Майка и баща! Рубиконят е яхнат! Жребецът е хвърлен!
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ПЪК
Малка фейо, де така?
ФЕЯ
Над поля, ливади
планини, лъки,
над нивя, огради,
долини, реки,
хвъркам, лека и крилата
в надпреварване с луната.
На Титания съм фея
и съм длъжна подир нея
бързо в кръговете, дето
тя е бродила в полето,
да окича всеки лист
с обичка от бисер чист;
а игликите, които
са й войнство родовито
и под златните костюми
крият мехчета с парфюми,
чакат да им занеса
смес уханна от леса…
Казвах ли ти? Шум дочух!
Сбогом, безработен дух!
Виждам свойта господарка
зад стъблата да се мярка!
ПЪК
Върви я отклони, да има мир,
че моят цар се готви тук за пир,
а ти го знаеш: Оберон е в бяс
за малкото индусче с кръв на княз,
което тя отвлече отдалече
и във одежди дворцови облече,
за да й служи като първи паж.
Той молил я е неведнъж и дваж
да му отстъпи смуглото дете,
защото е ревнив и му се ще
да бъде то във неговата свита,
из горското си царство като скита.
Титания не ще да чуе. Тя
го глези и обсипва със цветя
и зарад него двамата до днес
край извор, под звезди, в поле и лес,
