Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 7

        се сблъскват със такава гневна реч,

        че елфите отблизо и далеч

        се гушат нито живи, ни умрели

        в капачките от жълъдите зрели.

ФЕЯ

        Но кой си ти? Изглеждаш ми подобен

        на оня нощен дух, на име Робин,

        във чийто нрав е все да пакости.

        Не ще се удивя, ако си ти

        тоз, който друга работа си няма,

        та пътника среднощен води в яма

        и стряска с кикот селските моми,

        когато са във плевнята сами,

        пресича тъкмо кипналата бира

        и маслото от млякото обира,

        но който, ако някой назове го

        „Хобгоблин“ или „Пък“, или към него

        обърне се изобщо с дума блага,

        добро донася и в труда помага.

        Кажи, не си ли Пък?

ПЪК

                                Пък кой го знай!

        Да, аз съм този Пък и Опък май.

        Среднощен бродник с мутра дяволита,

        смешник от Обероновата свита,

        аз цвиля като пъргава кобилка

        към коня, който сито се кандилка;

        на киселица печена взел вид,

        в паницата с ошава чакам свит

        и, щом я вдигне старата клюкарка,

        в устата й аз — хоп! — като по мярка,

        и течността облива й тогава

        гердана сух, висящ като на крава;

        а други път се случва, важна леля

        когато строги размисли споделя,

        за столче да ме вземе, а пък то

        изплъзва й се под онуй место

        и бумва тя със трясък на земята,

        така че всичко живо се премята,

        за хълбок се държи и се кикоти

        във ниски тембри и пищящи ноти,

        а домакинът вика, че у тях

        не помнел досега подобен смях!…

        Но идва моят цар! Това е той!

Влизат от противоположни страни Оберон и Титания със свитите си от Елфи и Феи.

ОБЕРОН

        Аха, Титания! В несгоден час

        те срещам, горделива ми съпруго!

ТИТАНИЯ

        Ха, Оберон!… Не ща със него аз

        да имам общо ни легло, ни друго!

ОБЕРОН

        Стой, горделивке! Аз съм твоят мъж!

ТИТАНИЯ

        Ако е тъй, би трябвало и аз

        жена да бъда твоя, но си спомням,

        че ти напусна нашата държава

        и, погнал стадото на Коридон,

        по цели дни надува нежна свирка

        за малката Филида. И защо

        от Индия дошъл си? Не затуй ли,

        че твоята скоклива амазонка

        се жени за Тезей и ти, разнежен

        от спомена за нейните ботушки,

        възнамеряваш брачното им ложе

        да осветиш за щастие и радост?

ОБЕРОН

        А, значи, тъй: дори не чувстваш срам

        да ме упрекваш зарад Хиполита,

        макар да знаеш сигурно, че зная

        за явната ти връзка със Тезея!

        Не ти ли го отне от Перигуна,

        макар че той я бе опропастил,

        и за кого той подло изостави

        Аглая, Ариадна, Антиопа?

ТИТАНИЯ

        Измислици на глупавата ревност!

        Откак започна истинското лято,

        веднъж за танц не се събрахме ние —

        ни в планината, ни на морски бряг,

        ни сред ливади, ни в зелен шумак,

        ни край обрасъл във тръстика извор,

        без ти да се явиш и заглушиш