Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 10
Уилям Шекспир
ДЕМЕТРИЙ
Какво ще искаш! Като те погледна,
и мигновено ставам зъл и мрачен!
ЕЛЕНА
А аз, горката, ставам тъжна, бледна,
когато да те видя нямам начин!
ДЕМЕТРИЙ
Но може би рискуваш да загубиш
ковчежето на своята невинност,
като, дошла след мен, го поверяваш
на случая, предлаган от нощта
и лошия съвет на пустошта?
ЕЛЕНА
Защита ми е твойта добродетел!
Щом гледам те, светът навред е светъл,
как искаш да ти вярвам, че е нощ?
Ти цялото човечество за мен си,
как искаш да допусна, че съм в пустош,
когато си пред моите очи?
ДЕМЕТРИЙ
Тогава ще се скрия в храсталака,
а ти стой тук сред зверовете хищни!
ЕЛЕНА
Най-хищният от тях е по-добър
от тебе, о, Деметрий! Да, върви!
И нека всичко си смени местата:
да гони Дафне своя Аполон,
гугутката да литне след сокола,
сърната да преследва злия тигър —
безсмислена гонитба, във която
страхливостта е погнала със шпага
безстрашието, хукнало да бяга!
ДЕМЕТРИЙ
Какво съм седнал да говоря с тебе!
Аз тръгвам и отново ти повтарям,
че тръгнеш ли след мене, тук, в гората,
ще си пострадаш!
ЕЛЕНА
А нима не страдам
в града, в полето, в храма? О, Деметрий,
чрез мен ти целия ни пол обиждаш!
Защо ме принуждаваш да те гоня?
За да се браним, ние сме моми,
а не да ви обсаждаме сами!
Аз идвам с теб. В смъртта блаженство има,
щом идва от ръката нам любима!
ОБЕРОН
Скръбта си, нимфо млада, успокой:
ще бягаш ти и ще те гони той!
А, ето те! Навреме идеш, Пък!
Къде е Купидоновият стрък?
ПЪК
Постръкнах се и ето го!
ОБЕРОН
Да, той е.
Знам горски кът, по-скрит от всички други,
цял в мащерка, иглики, теменуги,
над него царски навес е прострян
от повет, горска роза и бръшлян.
В туй тайно място, дето си отмята
глечосаната ризница змията
и често можеш да откриеш в нея
увито малко духче или фея,
нерядко подир танц и струнен звън
унася се Титания във сън.
Ще я издебна в тоя сън дълбок
и ще я пръсна с тайнствения сок,
така че, щом от него се събуди,
да я изпълнят хрумвания луди.
Вземи и ти от стръка. Двойка млада
току-що мина във сърдечна свада.
Тя люби го горещо, той я мрази.
Пръсни го и стори така, че тази,
която види първа, да е тя.
Пожарът, който нея сполетя
да пламне в него по-голям дори!
Побързай и младежа намери!
Ще го познаеш лесно сред стотина
по туй, че носи дрехи от Атина.
И до петлите тук да си отново!
ПЪК
Ще бъде Обероновото слово!
ВТОРА СЦЕНА
ТИТАНИЯ
Сега лек танц и песничка приспивна,
след туй в една третина от минута
