Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 9
Уилям Шекспир
веднъж дочухме двамата със тебе
сирена, яхнала делфин, да пее
с тъй чуден глас, че грубите талази
се бяха укротили мигновено
и лудо неподвижните звезди
валяха от кристалната си сфера,
за да я слушат по-отблизо?
ПЪК
Помня.
ОБЕРОН
В тоз миг съгледах Купидон да пърха,
неуловим за твоето око,
между луната и земята. Ето,
прицели се той в дивната весталка,
царуваща над запада обширен,
и дръпна толкоз силно тетивата,
като че ли решил бе да прониже
с една стрела сто хиляди сърца.
Но огненото острие угасна
в дъждовното кръжило на луната
и царствената жрица бавно мина,
неуязвена, девствено спокойна.
А где попадна изстрелът залутан?
Улучи цвете той. То беше бяло,
но пламна в миг. Момите го наричат
омайниче или „любов от скука“.
Ти знаеш го. Лети, донес го тука!
Когато бъде капнат сок от него
на спящи клепки, щом се те открехнат,
събудилият се обиква туй,
което види първо. Хайде, тръгвай!
За срок ти давам времето, в което
Левиатанът би преплувал миля!
ПЪК
С колан ще стегна земното кълбо
в четиресет минути!
ОБЕРОН
С този цвят
Титания ще дебна. Щом заспи
в очите й от сока му ще впръсна.
А след това, каквото първо види —
огромен бик или космат глиган,
ужасен лъв или шебек нахален,
тя, пламнала от страст, ще го преследва.
Вълшебството аз после ще премахна
със друга билка, ала не преди
да ми отстъпи своето индусче…
Но някой иде! Виж ти, двойка смъртни!
Невидим сам, оттук ще ги подслушам.
ДЕМЕТРИЙ
Не те обичам и не ме преследвай!
Къде е Хермия? Лизандър где е?
Тя мен уби, аз него ще убия!
Ти каза, че се крият в тез гори,
но вече ревността ме изгори!
Не виждам тука своята желана,
а теб, която виждам, не желая
и стига си се влачила след мен!
ЕЛЕНА
Ти дърпаш ме, безжалостен магнит,
привличащ не желязо, а стомана,
защото преданото ми сърце
е като нея. Само престани
да ме влечеш към себе си и аз
веднага ще престана да те следвам!
ДЕМЕТРИЙ
С какво влека те? С ласки? Със измами?
Нима не ти го казвам във лицето,
че не, не те обичам и не мога
да те обикна?
ЕЛЕНА
Казваш го, Деметрий,
и затова аз двойно те обичам!
Като ловджийско куче съм ти вярна
и — като куче пак — след всеки удар
по-предано в нозете ти се галя!
Добре, прави със мен каквото щеш,
налагай ме, ругай ме, дръж ме гладна,
но дай ми незаслуженото право,
щастлива да те следвам по петите!
В сърцето ти и мястото на куче
е висша чест за мене, но кажи ми,
какво по-малко бих могла да искам?
