Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 3
Уилям Шекспир
че иначе законът на Атина —
чиято строгост да смекчим не можем —
ще обрече цъфтящата ти младост
на вечна самота или на смърт!…
Какво ви стана, скъпа Хиполита?
Егей, Деметрий, бих желал на вас
по сватбата задачи да възложа,
а също тъй и да ви кажа нещо,
засягащо и двама ви отблизо.
ЕГЕЙ
За двама ни това е дълг и чест!
ЛИЗАНДЪР
Страните ти са бледи, ангел мой!
Посърнаха им розите тъй бързо!
ХЕРМИЯ
Навярно чакат дъжд. И той след малко,
обилен, от очите ми ще рукне.
ЛИЗАНДЪР
Уви, от всичко четено и чуто,
не помня аз любовният поток
да е протичал гладко и спокойно.
Ту спъва го неравност в потеклото…
ХЕРМИЯ
О, срам — да се сродиш със кръв по-ниска!
ЛИЗАНДЪР
Ту спира го различие в години…
ХЕРМИЯ
О, жал — на старост да си свързан с младост!
ЛИЗАНДЪР
Ту стяга го желание на близки…
ХЕРМИЯ
О, ад — по принуждение да любиш!
ЛИЗАНДЪР
А щом щастливо изберат се двама,
обсаждат ги война, и смърт, и болест —
и щастието им изчезва сякаш
неясен звук, лек сън, случайна сянка,
нетрайно като мълния среднощна,
която във избухване на гняв
разкрива в миг небето и земята,
ала преди човек да каже „Виж!“,
отново е потънала безследно
във челюстите черни на нощта —
тъй бързо, както чезне всичко светло!
ХЕРМИЯ
Но ако всяка истинска любов
е спъвана, то може би такава
е вечната повеля на съдбата.
Да срещнем изпитанието смело,
щом то е кръст, подобно всички тези
мечти, сълзи, копнежи и въздишки,
съставящи безумната й свита!
ЛИЗАНДЪР
Да, вярна мисъл. Затова послушай:
аз имам леля. Без деца. Вдовица.
Богата при това. На седем мили
далече от града ни тя живее
и счита ме за свой единствен син.
При нея можем ний да се венчаем —
там строгите закони на Атина
ще са безсилни. Ако ме обичаш,
от къщи измъкни се утре вечер.
На миля от града, в гората, дето
веднъж видях ви двете със Елена
да чествувате майския ни празник,
ще те очаквам.
ХЕРМИЯ
О, Лизандре мой,
кълна ти се във пъргавия лък
и в златната стрела на Купидона,
във гукащото гълъбово ято
на Афродита, в кладата, която
изпепели Дидона, щом за нея
изгуби се платното на Енея,
във всички мъжки клетви и обети,
след седмица без срам обратно взети,
кълна ти се: ще бъда утре аз
на мястото в уречения час!
ЛИЗАНДЪР
Добре, помни го! Виж, Елена иде!
ХЕРМИЯ
Здравей! Де бързаш, прелестна Елено?
ЕЛЕНА
Аз — прелестна? На теб е отредено
да имаш тези къдри, таз уста!
Деметрий люби твойта красота!
Очи като звезди! Но туй не стига,
ти имаш и гласа на чучулига,
издигнала се в купола дълбок
