Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 2

Уилям Шекспир

        Не друг, а той създал е твойта хубост

        и ти си само статуя от восък,

        която той изваял е и може

        спокойно да запази или смачка.

        Деметрий, мисля, е достоен момък.

ХЕРМИЯ

        Лизандър също!

ТЕЗЕЙ

                        Вярно, но му липсва

        съгласието на баща ти, тъй че

        съперникът му става по-достоен.

ХЕРМИЯ

        Да виждаше баща ми с моя поглед!

ТЕЗЕЙ

        Не, ти мисли със неговия ум!

ХЕРМИЯ

        Простете, господарю, аз не зная

        какво ме прави дръзка и боя се,

        че не приляга на девойка скромна

        така свободно да изказва мисли

        пред вашето лице; но бих желала

        да чуя туй, което ме очаква,

        ако отхвърля брака със Деметрий.

ТЕЗЕЙ

        Едно от двете: незабавна смърт

        или безбрачие за цял живот!

        Затуй, дете, попитай своите чувства

        и буйната си кръв и младостта си,

        дали, ако баща си не послушаш,

        след туй ще издържиш, под грубо расо,

        зазидана във хладен манастир,

        да пееш цял живот, безплодна жрица,

        възхвали към безплодната луна.

        Блажени триж, които имат сила

        да извървят подобен девствен път,

        но, вярвай ми, таз роза, от която

        извлечено е маслото уханно,

        е много по-щастлива от онази,

        която на моминския си трън

        разцъфва и повяхва, и умира

        във свята самота!

ХЕРМИЯ

                                И точно тъй

        ще цъфна и повехна, и умра,

        но няма да отдам невинността си

        на някого, чието мъжко бреме

        душата ми отказва да приеме!

ТЕЗЕЙ

        Не бързай, Хермия! Мисли добре!

        В деня на новолунието, който

        ще свърже мене с моята любима,

        бъди готова ти да избереш:

        или жестока смърт за непокорство,

        или венчавка с момъка Деметрий,

        или обет във храма на Диана

        за строг живот и вечна самота.

ДЕМЕТРИЙ

        Смили се, Хермия! А ти, Лизандре,

        смири мечтите си пред мойто право!

ЛИЗАНДЪР

        Баща й се е влюбил в теб, Деметрий —

        вземете се и оставете нас!

ЕГЕЙ

        Нахалник! Да, обичам него аз

        и негово ще бъде всичко мое,

        а Хермия е моя и аз нему

        правата си над нея ще прехвърля!

ЛИЗАНДЪР

        О, княже, аз съм равен на Деметрий

        по произход и равен по богатство,

        и равен — ако не и по-издигнат —

        във обществото; при това обичам

        по-силно и (което е далече

        над всички тез изтъкнати предимства)

        обичан съм, да, Хермия ме люби!

        Тогава как да не желая свойто?

        Деметрий — да оспори! — беше близък

        с Елена, дъщерята на Недар.

        И що й даде близостта му в дар?

        Сега тя люби страстно и нещастно

        един безчестен, лекомислен мъж!

ТЕЗЕЙ

        Да си призная, чувах за това

        и мислех да говоря с този момък,

        но все, потънал в личните си грижи,

        до днес отлагах. Тръгвай с мен, Деметрий!

        Егей, и ти! Ще ви посмъмря малко.

        А ти, девойко, съгласувай умно

        мечтите си с родителската воля,