Читать «Комедия от грешки» онлайн - страница 27
Уилям Шекспир
че си я взел, макар преди това
да се кълнеше, че не си я виждал!
Нали затуй извиках те на бой
и ти се скри във този манастир,
отдето по магия си изскочил!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Аз никога не съм се крил във него,
вий никога на бой не сте ме викал,
аз никаква верижка не съм взимал —
туй всичко е лъжа от край до край!
КНЯЗЪТ
Какъв заплетен случай! Сякаш всички
сте пили еликсира на Цирцея!
Ако е влязъл там, защо е тука?
Ако е луд, защо говори умно?…
Ти казваш ми, че бил обядвал вкъщи,
ала златарят те опровергава.
Да чуем роба… Ти какво ще кажеш?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Той яде с тая тука в „Таралежа“!
ЛЕКАТА ЖЕНА
И ми задигна ето този пръстен!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Това признавам. Пръстенът е неин.
КНЯЗЪТ
Видя ли го да влиза в манастира?
ЛЕКАТА ЖЕНА
Тъй ясно, както виждам ваша милост!
КНЯЗЪТ
Извикайте игуменката! Всички
или бълнувате, или сте луди!
ЕГЕОН
Благоволи да ме изслушаш, княже!
Аз мисля, че открих приятел,
който ще ме спаси, като плати за мен!
КНЯЗЪТ
Приказвай, сиракузецо!
ЕГЕОН
Простете,
не е ли името ви Антифол,
и тоз не е ли Дромио, ваш роб,
към вас отдавна свързан с трайни връзки?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Да, аз съм Дромио. Бях роб и свързан,
но господаря връзките прегриза,
така че роб съм, но освободен!
ЕГЕОН
Нима не си припомняте за мен?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Не, вие ни припомняте за нас,
когато тъй ни мъкнеха с въжето.
И вас ли ви лекува доктор Мърш?
ЕГЕОН
Защо ме гледаш с този поглед чужд?
Спомни си, ти отлично ме познаваш!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
За първи път в живота си ви виждам!
ЕГЕОН
Скръбта, изглежда, ме е променила
и Времето, откак се разделихме,
изписало е с непознати букви
лицето ми. Но вслушай се, нима
не можеш да си спомниш и гласа ми?
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
И него — не.
ЕГЕОН
А ти?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
И аз не мога.
ЕГЕОН
Аз казвам ти, че ти добре го помниш!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Пък аз ви казвам, че не помня нищо,
но щом вий знаете какво да помня…
ЕГЕОН
Гласа ми да забравят! О, тегло,
нима за тез години — всичко седем! —
ти тъй разцепи и продра звука
на този мой език, че да не може
под дрезгавите ноти на скръбта
едничкият ми син да го познае?
Макар да трупа старост преспи сняг
над туй насечено от мъки чело
и да смразява съдовете кръвни
студът на непознати ветрове,
все пак в нощта на този мой живот
живее памет; гаснещите лампи
под тези вежди още хвърлят лъч;
ушите глъхнещи долавят звуци
и всякое от тези сетива
свидетелства пред мен — не, не, не бъркам! —
че ти си син ми, моят Антифол!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Баща си аз изобщо не съм виждал.
