Читать «Комедия от грешки» онлайн - страница 26
Уилям Шекспир
ЕГЕОН
Дали от страх предсмъртен помрачен съм,
или това са моят Антифол
и Дромио!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
О, дай ми справедливост
и строго тая тука накажи!
Ти даде ми я за съпруга вярна,
а тя опозори ме пред града!
Неописуемо е просто злото,
което ми нанесе тя за ден!
КНЯЗЪТ
Разказвай и ще срещнеш справедливост!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Днес тя не ме допусна във дома ми,
развратници за да гощава в него!
КНЯЗЪТ
Ужасен грях! Така ли беше, жено?
АДРИАНА
Не, княже, не! Днес той обядва вкъщи
със мене и със моята сестра!
Лъжа е туй, което ви разказва!
ЛУЧИАНА
Да бъда сляпа денем, зряща нощем,
ако не казва истина сестра ми!
АНДЖЕЛО
Лъжесвидетелка! В това поне
безумецът ги обвинява с право!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Аз знам добре какво говоря, княже!
Не съм с разсъдък, замъглен от вино,
ни заслепен от гняв, макар че злото,
извършено над мен, би разгневило
дори мъдрец: жената тук пред вас
днес вкъщи не ме пусна да обядвам
и би го потвърдил златарят тук —
ако не беше в заговор със нея,
защото той присъства на кавгата;
след туй го пратих да ми донесе
една верижка в „Таралежа“, дето
отидох да обядвам с Балтазар,
ала понеже той не се яви,
аз тръгнах да го диря и го срещнах
на улицата с тоз търговец тук;
пред него той — лъжецът му с лъжец! —
закле се, че ми бил предал в ръцете
верижката, която — господ вижда! —
не ми е и показвал; и накара
един съдебен пристав да постави
ръка на рамото ми; подчиних се
и у дома слугата си изпратих,
да донесе дукати за залога,
но той забави се и аз измолих
от пристава да дойде с мен до вкъщи;
на път за там се сблъсках със жена си
и с нейната сестра, повели хайка
от съучастници и между тях
един, на име Мърш, със вид на скелет,
очи вдълбани и страни изпити,
знахар, хитрец, измамник, шарлатан,
лъжлив гадател, изгладнял магьосник,
възкръснал труп! И таз отрепка жалка —
нахална при това! — има лице
(доколкото го имаше изобщо!)
да се престори, че ме уж лекува,
и вперен в мен, с ръка на моя пулс,
развика се, че бил съм обладан
от демоните. Шайката тогава
се хвърли върху мен и моя роб,
завърза ни и ни затвори в мрака
и влагата на къщния ми зимник;
но аз прегризах със зъби въжето
и тук дотичах, княже, за да искам
възмездие за страшния позор,
със който бе окаляна честта ми!
АНДЖЕЛО
Аз, княже, потвърждавам само туй,
че той обядва вън от своя дом,
понеже не го пуснаха във него.
КНЯЗЪТ
А как стои с верижката въпроса:
той взе ли я от тебе или не?
АНДЖЕЛО
Да, взе я! Като тичаше насам,
тук всички я видяха на врата му!
ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
И тез уши те чуха да признаваш,
