Читать «Комедия от грешки» онлайн - страница 25
Уилям Шекспир
че ако някой заплати дълга му,
ще го помилвам тутакси и с радост!
АДРИАНА
О, княже! Прося вашата намеса
срещу игуменката!
КНЯЗЪТ
Тази тук?
Една жена, тъй свята и набожна,
не би могла да ти направи зло!
АДРИАНА
Изслушай ме, о, княже! Антифол,
комуто аз по твой съвет предадох
властта над себе си и всичко свое
днес бе обхванат от ужасна лудост:
из улиците презглава се втурнал —
със своя роб, и той умопобъркан! —
нахлувал в чужди къщи и задигал
верижки, пръстени, изобщо всичко,
което бясът в него си харесвал!
Веднъж го хванах, пратих го във къщи
и тръгнах из града, за да заглаждам
щетите от позорното му буйство,
но той — с какво усилие, не знам —
от стражите успял да се изтръгне,
със роба си изскочи пак отнейде
и двамата със мечове в ръка
нахвърлиха се бясно върху нас
и гониха ни, докато можахме
да викнем хора и със тяхна помощ
да ги обезвредим; но те тогава
се скриха в таз обител и когато
ний рекохме подире им да влезем,
игуменката нас не щя да пусне,
а тях, напротив, задържа във нея.
Затуй те моля, княже, нареди й
да изведе мъжа ми, та да мога
да си го взема вкъщи и лекувам!
КНЯЗЪТ
Мъжът ти ми спаси живота в бой
и затова, когато ти избра го
за господар на своето легло,
аз помня, дума княжеска ти дадох,
най-щедро с добрини да го обсипя…
Почукайте на входа и учтиво
извикайте игуменката тук!
На място искам да реша въпроса.
СЛУГАТА
Спасявайте се, господарко! Мъж ви
и Дромио успяха да разкъсат
въжетата си, изпобиха всички,
завързаха лечителя за стол
и почнаха да му горят брадата
и щом тя пламнеше, да я заливат
с ведра помия! Господарят кротко
го учи да търпи, а пък слугата
със ножици подстригва му тила
като на шут! Веднага изпратете
на помощ някого, защото инак
тез двама луди ще го умъртвят!
АДРИАНА
Мълчи, глупако! Те са тука вътре —
това, което казваш, е лъжа!
СЛУГАТА
Не е, кълна се! Дъх не съм поел,
откак свидетел бях на този ужас!
Мъжът ви се озърташе за вас
и викаше, че само да ви пипнел,
щял с въглен да ви изгори лицето
и загрози завинаги… А! Чуйте!
Пристигат! Бягайте! Не стойте тук!
КНЯЗЪТ
Не бойте се!… Двамина с алебарди!
АДРИАНА
Да, мъж ми е! Свидетели сте всички,
че из града той движи се невидим:
току-що скри се вътре в манастира,
и ей го пак отвънка, по вълшебство,
необяснимо за човешки ум!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
О, дай ми справедливост, светли княже,
задето някога във люта битка
закрих те с тялото си и получих
дълбоки рани! Зарад тази кръв,
за теб пролята, дай ми справедливост!
