Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 33
Уилям Шекспир
СИЛВИЯ
Ако ме сграбчи лъв,
бих предпочела той да ме разкъса,
но не да съм спасена от Протей!
Небето само знае колко силно
обичам Валентин, как той по-скъп е
за мен от собствената ми душа;
и същото небе ще потвърди,
че точно толкова ми е омразен
лъжливият Протей! Не ми досаждай!
ПРОТЕЙ
Кой дързък подвиг аз не бих извършил
дори да е на косъм от смъртта —
зарад един любезен поглед ваш?
Уви, жените винаги са груби
към оня, който искрено ги люби!
СИЛВИЯ
А ти, Протей, нима си по-добър
към Джулия, която те обича?
В сърцето й кристално прочети —
нали докрая верността си ти
в безбройни клетви подари на нея
и после ги престъпи и развея,
за да се втурнеш лудо подир мен!
Сега лишен от верност си, освен
ако създадено ти е сърцето
със две отделни верности; а туй е
по-зле дори, отколкото да нямаш
изобщо никаква. Проклет двуличник!
Подлец, измамил своя пръв другар!
ПРОТЕЙ
Кой гледа дружба в любовта!
СИЛВИЯ
Кой? Всеки
освен Протей!
ПРОТЕЙ
Така! Добре тогава!
Щом силата на думите ми нежни
отпора ти не може да стопи,
ще взема любовта ти по войнишки,
срещу законите на любовта!
СИЛВИЯ
О, боже мой!
ПРОТЕЙ
Насила ще те имам!
ВАЛЕНТИН
Ръцете долу, звяр, измамник низък,
разюздано животно!
ПРОТЕЙ
Валентин!
ВАЛЕНТИН
Обикновен приятелю — защото
такива са приятелите днес:
приятели-предатели! — ти, мойто
доверие измами! О, небе,
не бих повярвал просто, да не бе
окото ми свидетел! Как ще казвам,
на някого „приятел“, щом веднага
ще ме прекъсва споменът за теб?
Щом дясната ръка е вероломна
спрямо гръдта, кому да имаш вяра?
Невернико Протей, заради тебе
доверието си в света загубих!
От свой боли най-много; миг ужасен,
когато във приятеля си драг
откриваш най-заклетия си враг!
ПРОТЕЙ
Дълбоко съм виновен и посрамен!
Прости ми, Валентине! Ако мога
със свойта мъка да откупя злото,
което ти нанесох, от сърце
предлагам ти я! Тя не е по-малка
от моя грях!
ВАЛЕНТИН
Тогава той платен е
и ти отново честен си за мене.
Тоз, който няма милост във сърцето,
не е за тука, нито за небето,
че даже бог в гнева си не изтрайва,
когато някой грешник се покайва;
и в знак, че пак приятел твой оставам,
правата си над Силвия ти давам!
ДЖУЛИЯ
Тежко ми!
ПРОТЕЙ
Моят паж!
ВАЛЕНТИН
Ей, младо! Ей!
Отвори очи! Какво ти стана?
ДЖУЛИЯ
О, господине, моят господар
ми даде пръстен, който аз, във дар,
бях длъжен да предам на госпожата,
пък аз забравих и не и го дадох!
