Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 34
Уилям Шекспир
ПРОТЕЙ
Къде е той? Я дай го!
ДЖУЛИЯ
Ей го тук.
ПРОТЕЙ
Но туй е онзи, който аз бях дал
на Джулия!
ДЖУЛИЯ
Ах, прошка, господарю!
Обърках ги! За дамата бе този!
ПРОТЕЙ
Но оня откъде го имаш? Аз
на Джулия го дадох, като тръгвах!
ДЖУЛИЯ
А Джулия получи го тогаз
и Джулия донесе го на вас!
ПРОТЕЙ
Как? Джулия!
ДЖУЛИЯ
Узнай оназ, в която твоите клетви
тъй пищно разцъфтяха! Колко пъти
уби я ти със своята невярност!
Поруменей пред мъжките ми дрехи,
защото ти докара ме до този
нескромен маскарад, ако изобщо
е той нескромен, щом е от любов;
пък и кое от двете по е срамно:
да сменяме костюми ний, жените,
или сърцата вий да си мените?
ПРОТЕЙ
Сърцата — ний! Да, тъй е! Боже мой,
мъжете щяхме да сме съвършени,
ако не беше туй непостоянство.
Един порок — но колко подир него!
То води ни от грях към други грях,
преди да вкусим кой да е от тях!
Какво например виждам във лицето
на хубавата Силвия, което
не бих открил у Джулия, ако
я гледах с по-устойчиво око?
ВАЛЕНТИН
Ръцете ви! За бъднина щастлива!
И нека двойките ни станат две!
Когато двама любят се, не бива
да бъдат толкоз дълго врагове!
ПРОТЕЙ
Кълна се, моята мечта бе тая!
ДЖУЛИЯ
И аз кълна се, друго не мечтая!
РАЗБОЙНИЦИТЕ
Чудесна плячка! Първокласна плячка!
Погледай, главатарю!
ВАЛЕНТИН
Да се пуснат!
Това е Дукът, моят господар!…
Със радост ви приема, ваша милост,
един от вашата немилост гонен!
ДУКЪТ
Как? Валентин?
ТУРИО
И Силвия е тук!
Но тя е моя!
ВАЛЕНТИН
Нещастнико, към нея не посягай,
че току-виж, прегърнал си смъртта!
И ако кажеш пак, че тя е твоя,
ще стъпиш в кратера на моя гняв
и няма да се върнеш във Верона.
Тя тук е, но опитай само с пръст —
какво ти с пръст! — със дъх да я докоснеш!
ТУРИО
Дотрябвала ми е! Глупакът само
рискува здравето си за жена,
която при това не го обича!
Задръжте си я — нека бъде ваша!
ДУКЪТ
И с двоен срам клеймя те за това,
че след като тъй шумно я преследва,
тъй лесно я отстъпваш изведнъж!…
А хваля теб за твоя дух на мъж,
храбрецо млад, и считам те достоен
за любовта на кралска дъщеря.
Изтрил обида и вражда забравил,
приемам те отново в своя двор —
поискай сана, който да приляга
на твоята заслуга несравнена,
и ще го имаш! Казвам ти пред всички:
дворянино на име Валентин,
аз давам ти на Силвия ръката,
със доблест извоювана от теб!
ВАЛЕНТИН
Щастлив направихте ме, ваша милост,
но в името на Силвия ви моля…
ДУКЪТ
Заради свойто име ще го имаш,
