Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 20
Уилям Шекспир
И дух не съм.
ПРОТЕЙ
Какво си тогава?
ВАЛЕНТИН
Просто никой! Аз съм едно нищо!
ЛАНС
Нищото не може да говори. Да му стоваря ли нещо?
ПРОТЕЙ
На кого?
ЛАНС
На този никой!
ПРОТЕЙ
Да не си посмял, простако!
ЛАНС
Че нали няма да ударя никого? Господарю, нека…
ПРОТЕЙ
Назад ти казах!… Валентине, чувай!
ВАЛЕНТИН
За сладки вести моят слух е глух —
тъй страшно е затъпкан той с горчиви!
ПРОТЕЙ
Тогава мойта ще мълчи, защото
е пълна със отрова за ухото!
ВАЛЕНТИН
О, боже, Силвия?… Нима е мъртва?
ПРОТЕЙ
Не, Валентине!
ВАЛЕНТИН
Не Валентин е тоз пред теб, а труп,
ако не диша Силвия!… Или
от клетвата си тя се е отрекла?
ПРОТЕЙ
Не, Валентине!
ВАЛЕНТИН
Не Валентин е той, а призрак блед,
ако не помни Силвия за него!…
Кажи тогаз какви са твоите вести?
ЛАНС
Синьоре, съобщиха му, че от днес вие сте в изгнание!
ПРОТЕЙ
В изгнание! Да, туй е мойта вест:
ти вече обявен си за изгнаник
от този двор, от Силвия, от мен!
ВАЛЕНТИН
Приятелю, от тази черна вест
преял съм аз — не ме тъпчи със нея!
А Силвия узнала ли е вече?
ПРОТЕЙ
Узна! И във нозете на баща си
с молба простря се и проля море
от тези течни бисери, които
светът нарича сълзи, и зачупи
ръцете си тъй снежнобели, сякаш
от много скръб останали безкръвни,
но ни ръце прострени, ни слова,
ни стонове, раздиращи сърцето,
смекчиха с нещо яростта на Дука.
„Ако го хванат тука, ще умре!“ —
така й каза той и двойно гневен,
че тя се бе застъпила за тебе,
в затвор я прати и при туй заплаши,
че до живот ще я държи под ключ!
ВАЛЕНТИН
О, замълчи! Или познаваш дума,
която може смърт да ми дари?
Ако е тъй, в ухото ми вдъхни я,
да екне като сетна литургия
за мене и за черната ми скръб!
ПРОТЕЙ
Недей да плачеш, че си нямал изход,
а изход подири, за да не плачеш!
Със времето бедите се оправят.
Във любовта надеждата е както
тояжка в път — опирай се на нея
и я размахвай срещу черни мисли!
Ти може да си някъде далече,
а твоите писма да бъдат тук —
до мен ги пращай, аз ще се погрижа
на Силвия да стигнат до гръдта.
Но да не губим време! Тръгвай с мен
зад градските стени ще те изпратя,
така че пътьом ще обмислим всичко!
Щом не за теб, за своята любима
ужасната опасност осъзнай!
Побързай, казвам ти! Върви след мен!
ВАЛЕНТИН
Ти, Ланс, веднага бягай, намери
слугата ми! Кажи му, че го чакам
при северните порти!
ПРОТЕЙ
Да, и бързай!…
Без бавене, че срокът ти ще мине!
ВАЛЕНТИН
О, Силвия! О, бедни Валентине!
ЛАНС
Че съм глупак, глупак съм и все пак съм с достатъчно ум, за да разбера, че господарят ми май пада малко нещо негодник. Но какво ми влиза това на мен в работата!… Защото никой на земята не знае, но аз съм влюбен! Само че това е тайна, която цял впряг коне не може да измъкне от мене! И на никого няма да кажа коя е! Женска е, но коя, на себе си дори не казвам! Най-много да кажа, че е момичето на млекаря. Макар че момиче тя май няма да е, щом разни баби са й гостували вече. Но все пак е момиче на млекаря, защото е на заплата при него. Тя умее да върши сума ти работи! Ето каталога на нейните способности. Първо: „Умее да налива и тегли.“ Значи, повече от кон! Конят може да тегли, но кой кон налива? Значи тя е по-добра и от най-добрата кранта. После: "Умее да дои." Добро качество за момиче с чисти ръце.
