Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 19
Уилям Шекспир
Но аз на срещата ще ида сам —
как мога да я отнеса дотам?
ВАЛЕНТИН
О, тя за тази цел е подходяща —
чудесно ще я скриете под плаща.
ДУКЪТ
Тоз, вашият, например, би ли стигнал?
ВАЛЕНТИН
Престигнал, даже!
ДУКЪТ
Я го разтворете,
за да го видя колко е широк!
ВАЛЕНТИН
Но те са все еднакви, ваша милост!
ДУКЪТ
А как се носи тоз модел, не зная…
Я, дайте да опитам!… О-хо-хо!
Писмо?… „За Силвия“… А туй какво е?
Я виж, та туй е стълбата за мен!
Ще позволите да го разпечатам!
„Писмата ми нощуват с тебе, мила,
а входът ти пред мене се затваря —
о, зла съдба, слугите одарила
с несбъднатия блян на господаря!
Отвън, измръзнал той във мрака плаче,
додето те се топлят на гръдта ти:
и теб кълне той, мила, затова че
в леглото си ги пускаш толкоз пъти
и сам кълне се, че ги праща там,
където би желал да бъде сам!“
А туй какво е?
„Таз вечер, Силвия, бъди готова!“
Така, така! И стълбата е тука!
Тъй значи: като оня Фаетон —
но без да си на слънце син — решил си
да скочиш в колесницата небесна
и да опърлиш всичко по земята?
Блести звезда над теб — и ти посягаш?
Марш, марш, нахалнико! Марш, дръзки робе!
Върви, раздавай своите усмивки
на равните си! И ако те пускам,
на моето търпение дължиш го,
а не че си заслужил! И да знаеш,
че тази милост надминава всички,
с които досега съм те обсипал!
Но ако в моите земи останеш
за миг след времето необходимо,
за да си вдигнеш вещите оттук,
гневът ми ще надхвърли всяка обич,
която имал съм към дъщеря си
или към теб!… Недей се оправдава!
Върви, ако животът ти е мил!
ВАЛЕНТИН
Защо не смърт пред тази жива мъка?
Какво е смърт? Нали да си изгонен
от себе си? А Силвия съм аз!
Изгнание от нея, това значи
изгнание от себе си! Или,
със други думи казано, пак смърт!
Без Силвия за мене няма слънце!
Без Силвия за мене няма радост!
Нима с представи само да живея
и с образа й само да се храня?
Не, нощем ако тя не е до мене,
и славеите няма да са сладки!
Не, денем ако тя не е със мене,
и небесата няма да са светли!
Тя моя същина е. Аз изчезвам,
престане ли въздействието нейно
да ме подхранва, стопля, озарява!
Ах, все една е моята присъда:
остана ли — отивам към смъртта си,
замина ли — живота си напускам!
ПРОТЕЙ
Търси, търси, трябва да го намерим!
ЛАНС
Ау, ау! Ау го!
ПРОТЕЙ
Кой „го“?
ЛАНС
Този „го“, когото гоним! Един Валентин с оскубана козина!
ПРОТЕЙ
Валентине, ти ли си?
ВАЛЕНТИН
Не.
ПРОТЕЙ
Е, кой си? Духът му?
ВАЛЕНТИН
