Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 22

Уилям Шекспир

СКОК

        „Има повече косми на главата, отколкото ум в нея; повече недостатъци, отколкото косми; и повече парици, отколкото недостатъци.“

ЛАНС

        Стой, стой! Докато я прочете тази точка, два-три пъти си измених решението! Я повтори!

СКОК

        „Повече косми, отколкото ум.“

ЛАНС

        Ами да! Захлупката на солницата стои над солта и затова трябва да е по-голяма. Така е с косата и ума. По-голямото похлупва по-малкото.

СКОК

        „Повече недостатъци, отколкото косми.“

ЛАНС

        Тук загазихме! Това да го нямаше!

СКОК

        „И повече парици, отколкото недостатъци.“

ЛАНС

        Е, това оправя работите! Решено! Вземам я! И ако сватбата стане, тъй като всичко е възможно, тогава да знаеш…

СКОК

        Какво да зная?

ЛАНС

        Да знаеш, че господарят ти те чака при северните порти.

СКОК

        Мене?

ЛАНС

        Тебе я! Какво си представяш, че си! Дано е чакал и по-добри от тебе!

СКОК

        Значи да вървя там?

ЛАНС

        Не да вървиш, а да припкаш, защото толкоз дълго се мота тук, че ако само вървиш, ще го изпуснеш.

СКОК

        А защо не ми каза по-рано! Да ти се не видят и качествата, и недостатъците!

Излиза.

ЛАНС

        Сега, задето се бави да чете писмото ми, пердахът не му мърда! Невъзпитан нахалник, който си мушка носа в чужди тайни! Отивам да погледам как ще го оправят!

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Милано. В двореца на Дука.

Влизат Дукът и Турио.

ДУКЪТ

        Спокойно, синьор Турио! Сега

        го няма Валентин и дъщеря ми

        ще ви обикне, вярвайте!

ТУРИО

                                Напротив

        откак е той в изгнание, към мен

        тя стана тъй презрителна и хладна,

        че аз загубих всякаква надежда!

ДУКЪТ

        Ах, младата любов е като образ

        от лед изваян — грейне ли го слънце,

        веднага се превръща на вода.

        След малко замразените й мисли

        ще се стопят и Валентин ще бъде

        завинаги забравен!

Влиза Протей.

                                Е, Протей,

        негодникът напусна ли града?

ПРОТЕЙ

        Да, ваша милост.

ДУКЪТ

                        Дъщеря ми как е?

        Скърби ли още?

ПРОТЕЙ

                        Мисля, ваша милост,

        че тази скръб ще трае ден до пладне.

ДУКЪТ

        Туй точно синьор Турио не вярва.

        Протей, доброто мнение за тебе,

        което имам и което ти

        си извоюва сам, ми дава право

        към теб да се обърна за съвет.

ПРОТЕЙ

        Ако не съм ви верен, ваша милост

        от свойта милост нека ме лиши!

ДУКЪТ

        Ти знаеш, че бих искал да направя

        приятеля си Турио свой зет.

ПРОТЕЙ

        Знам, ваша милост.

ДУКЪТ

                        И навярно знаеш,

        че Силвия не иска да го вземе.

ПРОТЕЙ

        Защото беше тука Валентин.

ДУКЪТ

        Но тя и днес в отпора си упорства.

        Какво да сторим, тъй че да забрави

        за Валентин и да обикне този,

        когото аз избрал съм й за мъж?

ПРОТЕЙ

        Да й внушим, че нейният любим е