Читать «Двамата веронци» онлайн - страница 17
Уилям Шекспир
ДЖУЛИЯ
Ако обичаш мен, не го обиждай
със подозрения! Ще те обичам,
ако обичаш него, инак — не!…
Ела, ела да дообмислим всичко
за пътя, който няма да е кратък!
Ще разполагаш отсега нататък
със моите имущества и име,
но срещу тях без бавене стегни ме
за тръгване! Върви, недей се мая!
Миг повече не мога да изтрая!
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ДУКЪТ
Любезни Турио, ще ви помоля
да ни оставите за миг сами.
Какво ще споделите с мен, Протей?
ПРОТЕЙ
Другарството ме кара да мълча
за туй, което искам да ви кажа,
но спомня ли си благосклонността ви —
към мене, недостойния! — дългът
подтиква ме да ви открия тайна,
която инак срещу нищо друго
не бих издал: О, знайте, ваша милост,
че Валентин, другарят ми, таз нощ —
на мене той самият го разправи —
замисля да открадне дъщеря ви!
Аз знам, че готвите я за съпруга
на Турио — макар че тя го мрази —
и щом представих си как тежко тази
внезапна загуба ще ви срази,
при възрастта ви, предпочетох — воден
единствено от чувството за дълг —
да проваля тез негови кроежи,
наместо, скрил ги, вас да натоваря
със планина от скръб, чието бреме
във гроба би ви смъкнало без време.
ДУКЪТ
Благодаря за верността, Протей,
на мен разчитай, докато съм жив.
Аз наблюдавах тяхната любов,
когато те си мислеха, че дремя,
и често бях готов да забраня
на Валентин да среща дъщеря ми,
но тъй като боях се да не сбъркам
и без вина да обвиня младежа —
припряността, ти знаеш, ми е чужда! —
търпях все пак, докато се сдобия
със доказателства необорими
за туй, което ти сега разкри ми.
А как тревожен бях, личи от туй, че
понеже младата душа е слаба —
заключвам дъщеря си всяка вечер
във дворцовата кула, откъдето
не може никой да я похити.
ПРОТЕЙ
Те, ваша милост, са открили начин,
да стигне той до нейния прозорец
и с помощта на стълба от коноп
във тъмнината да я смъкне долу.
След малко той ще мине с тази стълба
и вие лесно ще го заловите.
Но моля ви, недейте ме издава —
подбуди ме да ви предупредя
любов към вас, а не вражда към него!
ДУКЪТ
Кълна се, и през ум не ще му мине,
че съм узнал кроежа му от теб!
ПРОТЕЙ
Довиждане! Той иде, ваша милост!
ДУКЪТ
Къде тъй бързо, драги Валентине?
ВАЛЕНТИН
Ах, ваша милост, пратеник ме чака
да отнесе писма до моите близки
та бързам много да му ги предам.
ДУКЪТ
Нима са толкоз важни?
ВАЛЕНТИН
Не. Аз само
им съобщавам, че съм жив и здрав
и че щастлив при двора ви живея.
ДУКЪТ
Тогаз постойте тук. Отдавна искам
да поговорим по един въпрос
