Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 7

Масклин се намуси. Човеците, не ще и дума, бяха големи и тъпи, но май наумяха ли си нещо, хич не се спираха. И явно се подчиняваха на някои работи, написани на хартия. В Магазина на някаква хартийка беше написано, че ще бъде разрушен — и ей на, разрушиха го. Да нямаш вяра на човек, щом си е имал работа с хартийки.

Той посочи ръждивата мрежа — по-пъргавите номи лесно я изкачваха.

— Сако! Я смъкни онова тук.

Далече-далече една съвсем друга хартийка се вееше на плета. Дъждовните капки тропаха по избелелите от слънцето букви. Накрая хартийката подгизна, натежа и…

… се откъсна.

И се пльосна на тревата, шумолейки на вятъра.

2.

III. Но дойде Знак, и рекоха хората: Туй що ли е и що ли значи?

IV. И не значеше нищо добро.

Из „Книга на номите“

Знаци и Табели,

Глава 1, стихове III–IV

Гърдър се тътреше на четири крака нагоре-надолу из смъкнатия от портата лист.

— Много ясно, че мога да го прочета — заключи той. — Всички думи му разбирам до една.

— Ами тогава? — попита Масклин.

Гърдър изглеждаше доста сконфузен.

— Да, ама изреченията нещо не ги връзвам — призна си той. — Тука пише… Къде беше… ей го, пише, че щели да отварят Кариерата наново. Туй пък какво ли ще рече? Че тя си е вече отворена, това и най-големият тъпак ще го схване. Вижда се от сума ти мили.

Останалите се скупчиха около него. Естествено, че се виждаше от сума ти мили. Точно това й беше ужасното на Кариерата. От трите страни се издигаха съвсем прилични високи стени, ама четвъртата…, ами, лека-полека свикваш да не поглеждаш натам. Там беше пълно с нещо, дето те кара да се чувстваш още по-мъничък и крехък, отколкото си.

Макар че не беше твърде ясно какво точно пише на хартията, то май не беше особено приятно.

— Кариерата представлява дупка в земята — поясни Доркас. — Не можеш да отвориш дупка, освен, ако преди това не си я запушил. Близко е до акъла.

— От Кариерата се вадят камъни — обади се Грима. — Човеците така правят. Копаят дупки, а камъните използват, за да строят, ами… пътища там, и разни други работи.

— Това сигурно пак си го прочела някъде — тросна й се кисело Гърдър. Подозираше, че Грима не уважава кой знае колко властите. Освен това страшно го дразнеше фактът, че въпреки всеизвестните недостатъци на своя пол, тя май се справяше с четенето по-добре от него.

— Улучи! — вирна глава Грима.

— Да, ама виж — търпеливо заобяснява Масклин. — Тук вече няма камъни, Грима. И точно затова има дупка.

— Добре го каза — наежи се Гърдър.

— Ами че той просто ще направи дупката по-голяма! — избухна тя. — Я ги вижте ония скали!

Те послушно погледнаха натам.

— Те са от камък! Ами че то ей тука — всички погледи се извърнаха надолу, където крачето й нервно потрепваше по листа, — си пише, че ще удължават магистралата! Магистралата е вид шосе. Той смята да разширява Кариерата! Нашата Кариера! Точно това ще прави, то си го пише!

Дълго мълчание.

После Доркас се обади:

— Ама… кой?

— Как кой! Заповед! Ей, го, написал си е и името!

— Права е, да знаеш — потвърди Масклин. — Я виж какво пише тук:

… да се възобнови.

Заповед.