Читать «Грима и Доркас» онлайн - страница 61

— Ами къде ще седнат хората? Мястото е доста кът!

Доркас сви рамене.

— Ами старите ще ги качим в кабината. Младите ще трябва да се покачат кой къде завари. Можем и разни жици да изкачим, да се държат за тях хората. Виж какво, хич не се коси. Ще караме по светло, пък и нали не ни се налага да караме бързо!

— А после ще отидем в хамбара, нали, Доркас? — обади се Нути. — А пък там ще е топло и ще има много ядене…

— Надявам се. Давайте да се хващаме за работа. Нямаме много време. Ей, къде е Сако с акумулатора?

Откъде ли ще се вземе това ядене в хамбара? — помисли си Грима. — Как пък ни дойде наум това? Ангало спомена, че там били складирали нещо, цвеклото май, пък можело да има и картофи. Откъдето и да го погледнеш, не може да мине за разкошен пир.

Стомахът й явно си мислеше други неща, защото изкурка в протест. Нощта беше твърде дълга, че да я изкараш на парченце сандвич.

Както и да е. Тук не можем да останем. Навсякъде другаде ще е по-добре, но не и тук.

— Доркас — обади се тя, — мога ли да ти помогна с нещо?

Той я погледна.

— Можеш да четеш книжката с инструкциите. Да видиш пише ли вътре как се кара.

— Че ти не знаеш ли?

— Ъ-ъ… не чак дотам подробно. Искам да кажа, знам как се прави, само дето не знам какво трябва да се прави.

Книгата беше под една пейка в края на бараката. Грима я изправи и се опита да не обръща внимание на шума. На бас се хващам, че всичко му е ясно — помисли си тя, — ама не иска да му се пречкам.

Номите се движеха насам-натам явно целенасочено. Толкова беше зле, че не можеше да се губи време в мрънкане. Смешна работа, помисли си тя, докато прелистваше мърлявите страници. Хората май престават да мрънкат едва когато положението наистина стане много напечено. Точно тогава почват да употребяват изрази като „хайде всички заедно“, „да ударим едно рамо“ и „да си седнем на задника“. Тия последните ги беше прочела в някаква книга. Очевидно означаваха „да се справим с положението“. Не можеше да схване защо се предполага, че хората работят здраво, ако се удрят с раменете и си седят на задниците. По-скоро биха се хванали да работят, ако им обещаеш да ги натупаш по задниците, не се ли напънат малко.

Същото беше и с онова, „Пътят ни работи“, по време на Дългото Пътуване. Пътят работел. Че какво друго да прави? Ама излезе, че било нещо друго, щото беше целия в дупки. Къде му беше смисълът? Думите трябва да означават онова, което означават!

Тя преобърна страницата.

На нея имаше голямо кафяво колело — някой бе захлупвал върху й чаша с кафе.

Цяла тайфа номи жужеше около огромния акумулатор и бавно-бавно го тътреше. Бяха му подложили ръждиви лагери и го тикаха върху тях. Зад него се тътреше и тенекията с бензин.

Грима се взря в картинката с номерираните лостове. Изведнъж май на хората им се бе приходило много в хамбара. Изведнъж, когато нещата не си вървяха нормално зле, ами обещаваха да се превърнат в истински кошмар, те май се бяха почувствали почти щастливи. Масклин го бе разбрал. Невероятно е на какво са способни хората — бе казал той, — ако знаеш как да ги подхванеш.