Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 5
Стивън Крейн
на ложе от златен пясък,
между червени коралови колони;
две бели риби стоя като пазачи
до неговото ложе.
Кажи и това, добави,
че морския цар,
стар и безпомощен старец,
също плаче.
Нетърпеливата съдба
полага във ръцете му само мъртви тела,
които той държи като момченце,
притиснало играчки до гърдите си.
39. ЖИВИ СВЕТКАВИЦИ ПРОБЛЯСВАХА СРЕД ОБЛАЦИТЕ…
Живи светкавици проблясваха сред облаците.
Трещяха оловни гърмове.
Богомолеца въздигна ръце:
— Слушайте! Слушайте! Гласът на Бога!
— Не, сър, — каза му човек
— гласът на бога звучи в сърцата ни
като нежен шепот. Той е толкова тих,
че душата замира, заслушвайки се
и жадно лови мелодичните звуци —
далечни въздишки, подобни на вдишване.
В такива минути ние застиваме,
изцяло превръщайки се в слух.
40. И ТИ ОБИЧАШ ЛИ МЕ?…
— И ти обичаш ли ме?
— Обичам те.
— Тогава ти си просто страхливец!
— Да, но послушай, любима,
когато аз се стремя към теб,
хорските приказки, хиляди гъсталаци,
неустойчивостта на моето положение,
моят живот,
оплетен в незрими пътища,
подобни на воал —
всичко това ме спира.
Нито една неуверена крачка
не мога да направя.
Иначе възниква скандал.
Аз не мога да се реша.
— Когато обичаш,
за теб не съществува нито свят,
нито хорска мълва,
не съществува нищо,
освен самата любов
и мисълта за нея.
— Обичаш ли ме?
— Обичам те.
— Тогава ти си просто страхливец!
— Да, но послушай, любима —
41. ЛЮБОВТА БРОДЕШЕ САМОТНА ИЗ СВЕТА…
Любовта бродеше самотна из света.
Остри камъни раниха нейните нежни стъпала
и къпини раздраха прекрасното и тяло.
После се появи неин спътник,
но уви, той не успя с нищо де и помогне —
неговото име беше Сърцето на Болката.
42. АЗ ХОДЕХ ПО БЕЗКРАЙНА ПУСТИНЯ…
Аз ходех по безкрайна пустиня
и крещях:
— Ах, Господи, отведи ме оттук!
И се чу глас:
— Това не е пустиня!
Аз изкрещях:
— Но виж —
този пясък, тази жега, този гол хоризонт.
Гласът каза:
— Това не е пустиня!
43. ДО МЕН ДОЛЕТЯ ГЛАСЪТ НА ВЯТЪРА…
До мен долетя гласът на вятъра:
— Сбогом, сбогом, сбогом!
Тих глас повтаряше в тъмнината:
— Сбогом, сбогом, сбогом!
Прострях отпред ръцете си:
— Не, не!
До мен долетя гласът на вятъра:
— Сбогом, сбогом, сбогом!
Тих глас повтаряше в тъмнината:
— Сбогом, сбогом, сбогом!
44. АЗ СЪЩЕСТВУВАХ ВЪВ МРАКА…
Аз съществувах в мрака.
Бях неспособен да чуя думите си
и да разбера стремежите на сърцето си
Внезапно блесна ярка светлина.
— Върнете ме отново в мрака!
45. ТРАДИЦИИ, ВИЕ СТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА…
Традиции, вие сте за кърмачета,
вие сте живо мляко за бебета,
но не и храна за възрастни.
Затова…
Но, уви, ние всички сме бебета.
46. МНОЖЕСТВО ЧЕРВЕНИ ДЯВОЛИ…
Множество червени дяволи
бягаха в моето сърце.
Те бяха толкова мънички,
че аз ги разгонвах с перото си.
И много се мъчеха в мастилницата.
Но е странно
да пиша за тази червена мърсотия,
оцветена от кръвта на сърцето ми.
47. МИСЛИ КАТО МЕН! — КАЗА ЕДИН ЧОВЕК…
— Мисли като мен! — каза един човек,
Иначе ти си долен мерзавец,
отвратителна жаба.
Аз поразмислих и казах:
— Искам тогава да бъда
отвратителна жаба.
48. ЖИВЯЛ НЯКОГА ЕДИН ЧОВЕК…
Живял някога един човек.
Ах, какъв мъдрец!
От всички напитки
той предпочитал
най-горчивата.
И всички докосвания
той превръщал в ужилвания.
