Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 7
Стивън Крейн
— Ти извърши глупава постъпка
— каза ангелът. —
Ти трябваше да живееш като цвете,
да бъдеш добър като пале
и кротък като агънце.
— Не си прав! — отвърнал човека,
неизпитващ страх пред небесния дух, —
Това е глупава постъпка само за ангел,
на който нищо му не пречи
да живее като цвете,
да бъде добър като пале
и кротък като агънце.
55. ЕДИН ЧОВЕК ВЪРВЯЛ ПО РАЗКАЛЯНА ПЪТЕКА…
Един човек вървял по разкаляна пътека
без да си дава почивка.
Веднъж видял дебело, глупаво магаре,
хилещо се върху зелена поляна.
Човекът викнал разгневен:
— Недей да ми се присмиваш, глупако!
Аз те познавам —
по цели дни ти си тъпчеш търбуха
и това е достатъчно за теб.
Тази трева и млади фиданки:
колкото и да излапаш, все ти е малко.
Но магарето само се хилело,
стоейки върху зелената поляна.
56. ЕДИН ЧОВЕК СЕ СТРАХУВАЛ…
Един човек се страхувал
да не срещне убиец.
Друг — да намери убит.
Първият бил по-умен.
57. И С ПОГЛЕДИ, И С ЖЕСТОВЕ…
И с погледи, и с жестове
показваш ти, че си светец.
Но казах аз:
— Лъжец си ти!
Видях как смъкваше
от своите плещи
на греховете тежестта
на мъничко дете в ръцете.
Лъжец!
58. МЪДРЕЦ ПРЕПОДАВАШЕ ЗА БЛЕСТЯЩОТО…
Мъдрец преподаваше за блестящото.
Той постави пред себе си два идола:
— Представете си, че това е дявола,
а това — съм аз…
След което се обърнал,
а един лукав ученик
сменил местата им.
Мъдрецът продължил:
— Представете си, че това е дявола,
а това — съм аз…
Учениците едва сдържали смеха си,
злорадствайки на своята игра.
Но мъдреца все пак си остава мъдрец.
59. БЛУЖДАЕЙКИ ПО НЕБЕТО…
Блуждаейки по небето,
човек в странна черна носия
се сблъскал със сияеща фигура.
Затаявайки дъх, дошъл той по-близо
и се извил в религиозен поклон.
— Господ Мой — казал човека.
Но духът не го познавал.
60. ПО ПЪТЯ НА МОЯТ ЖИВОТ…
По пътя на моят живот
често съм срещал прелестни създания,
облечени в бяло, излъчващи сияния.
Накрая попитах едно от тях:
— Коя си ти?
Но тя, както и другите до нея,
не откри забуленото си лице,
а загрижено проговори:
— Аз съм Доброто Дело, повярвай ми.
Ти често си ме виждал.
— Да, със забулено лица, — отвърнах аз.
И с бързи, уверени движения,
отблъсквайки ръката и
аз смъкнах булото.
И се откри пред мене Суета.
Засрамена тя продължи нататък.
Помислих малко и си казах:
— Глупак такъв!
61. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ЖИВЕЕХА В ГРЯХ…
I.
Мъжът и жената живееха в грях.
Разплатата за това
мъжът предостави на жената.
И продължи по пътя с весело сърце.
II.
Мъжът и жената живееха в грях.
Но този мъж не оставил жената,
когато над главата и, както и над неговата,
се изсипал гневът.
И всички хора му се присмели: „Ето глупака!“
Той бил смел човек.
III.
Той бил смел човек.
Искаш ли да поговориш с него, приятелю?
Да, ти си прав — той умрял
и това е вече невъзможно.
Скърби за това, че е умрял
и ти си пропуснал възможността,
защото сигурно щеше да постъпиш като страхливец.
62. ЖИВЯЛ НЯКОГА ЧОВЕК…
Живял някога човек;
животът му бил като факел в нощта
Дори в материята на времето,
където пурпурното става оранжево
и оранжевото пурпурно,
неговият живот пламтял.
С огнено-червен, неизтриваем пламък.
Но умирайки той осъзнал,
че не е живял.
63. ТАМ ИМАЛО ВЕЛИК ХРАМ…
Там имало велик храм.
