Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 4
Стивън Крейн
населено с чужди, гримасничещи хора.
Те пълзяха, те пълзяха, извиваха се,
опитвайки се да преминат невидима преграда.
Аз се отдръпнах с отвращение.
От гледката ми се повдигна.
А след това попитах:
— Господи, какво е туй?
Той ми отвърна бавно:
— Душа, това е този свят,
в който ти живя преди!
30. АКО ПРЕДПОЛАГАШ, ЧЕ СЪМ ДЛЪЖЕН ДА ИМАМ ХРАБРОСТ…
Ако предполагаш, че съм длъжен да имам храброст,
допусни, че червения меч на Добродетелта
прониза моето сърце,
проливайки върху тревата
моята грешна кръв.
Какво ще ми предложиш?
Дворец потънал в зеленина?
Богато кралство?
Какво? Надежда?
И с нея, естествено,
твоят червен меч на Добродетелта.
31. МНОГО РАБОТНИЦИ…
Много работници
дялаха каменна топка —
на върха на планина.
След това тружениците
се спуснаха в долината.
И започнаха да се любуват
на своето произведение.
— Това е грандиозно! — казваха те.
И харесаха своето творение.
Топката се плъзна
и се затъркаля надолу.
Тя мигновено настигна хората.
И смаза всички.
Някой, наистина, успяха да скочат встрани.
32. ДВА ИЛИ ТРИ АНГЕЛА…
Два или три ангела
прелетели ниско над земята.
Те видели разкошна църква.
Отвсякъде към нея
на малки тъмни ручеи се стичали хора
и изчезвали вътре.
Ангелите не разбрали
защо хората се стичат на едно и също място
и остават там толкова дълго.
Толкова дълго.
33. ПО ВРЕМЕ НА СТРАНСТВО АЗ СРЕЩНАХ ЧОВЕК…
По време на странство аз срещнах човек.
Той ме погледна любезно и каза:
— Покажи ми над какво се трудиш.
И аз извадих от торбата си
една от моите стоки.
Той каза: — Това е грях!
Тогава друга аз извадих от торбата.
Той каза: — И това е грях!
И така до края все повтаряше:
— Това е грях!
Накрая закрещях:
— Но нищо друго нямам!
Той ме погледна благо
и произнесе:
— Бедна душа!
34. АЗ СТОЯХ КРАЙ ШОСЕТО…
Аз стоях край шосето
и се тълпяха около мен
странници, приличащи на търговци.
Всеки ми продаваше малки знаци
и казваше:
— Ето изображението на моят Бог.
Този Бог, който предпочитам.
Тогава аз креснах:
— Млъкнете! Вземете си вашите образи!
Оставете ми моят собствен Бог.
Аз не мога да купувам изображения
на чужди богове,
дори и вие искрено да вярвате във тях.
35. ЧОВЕК ВИДЯ НА НЕБЕТО ЗЛАТНА ТОПКА…
Човек видя на небето златна топка.
И запълзя към нея.
Накрая я достигна —
тя бе направена от глина.
Но ето какво е странното:
когато спусна се човека
отново на земята
и пак нагоре той погледна —
топката отново беше златна.
О, чудо! Беше златна топка!
Кълна се в небесата:
тя беше златна топка!
36. АЗ СРЕЩНАХ ПРОРОК…
Аз срещнах пророк.
Държеше в ръцете си той
Книгата на мъдростта.
— О, сър — обърнах се към него
— Позволете ми да почета!
— Дете… — започна той
— Сър! — прекъснах го
— не съм дете!
Аз зная много от това,
което ти държиш.
Да, много!
Той се усмихна,
след това разтвори
книгата пред моите очи.
И странно:
аз внезапно ослепях!
37. НА ХОРИЗОНТА СЕ СЪБРАХА ВЪРХОВЕТЕ…
На хоризонта се събраха върховете.
И аз ги погледнах —
в марш тръгнаха планините,
приближавайки, пееха:
— Виж! Ние идваме! Идваме ние!
38. ВЕДНЪЖ ОКЕАНЪТ МИ КАЗА…
Веднъж океана ми каза:
— Виж!
Там на брега ридае жена.
Аз постоянно я гледам.
Иди и кажи и:
нейният възлюбен
съм положил в моите зелени чертози,
