Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 6

В края на краищата

той закрещял:

— Няма нищо, —

нито живот,

нито радост,

нито болка —

няма нищо освен

моето мнение.

И нека то да бъде проклето!

49. АЗ СТОЯХ В ОБЯТИЯТА НА ЧЕРНИЯ СВЯТ…

Аз стоях в обятията на черния свят,

мислейки накъде се отправят чувствата ми

и видях поток от хора —

проливен, нескончаем —

възбудени, с очи горящи,

гонени от нетърпение.

Попитах ги:

— Къде отивате? Какво видяхте?

И хиляди гласове ми отговориха.

И хиляди пръсти ми посочиха:

— Виж! Виж! Ето го!

Аз не разбрах, за какво ми говорят.

но небосвода се озари от сияние,

невиждано, божествено,

оцветяващо свода на небесната шатра

с изумителни краски.

То се появи

и изчезна.

Аз стоях в нерешителност.

И отново от тълпата до мене достигнаха

развълнувани гласове:

— Виж! Виж! Ето го!

Аз отново погледнах —

и, отхвърляйки колебанието,

последвах хората;

С ярост разбутвах тълпата

с помощта на лакти.

Пътищата набиха нозете ми,

в горите нараних тялото си.

Когато накрая отново

погледнах небето,

то вече не се озаряваше от сияние,

невиждано, божествено.

Мрачен бе свода на небесната шатра.

Но моите очи жадуваха за светлина.

Тогава закрещях в отчаяние:

— Аз нищо не виждам! О, къде отивам?

Хората в тълпата отново ми показаха:

— Виж! Виж! Ето го!

И в слепотата на моята душа

те запищяха:

— Глупак! Глупак! Глупак!

И запищяха над

слепотата на моята душа:

— Глупак! Глупак! Глупак!

50. ТИ МИ КАЗВАШ, ЧЕ СИ ПРАВЕДНИК…

Ти ми казваш, че си праведник.

Зная, че не съм видял,

как съгрешаваш.

Ала други са видели,

приятелю мой.

51. ЧОВЕК СТОЯЛ ПРЕД СТРАНЕН БОГ…

Човек стоял пред странен бог —

бог на много хора, мъдри и печални.

Божеството прогърмяло,

яростно и пухтящо:

— На колене, смъртен! Превърни се в прах.

Влечуго, длъжно си да изразиш

почит пред възвишената ми особа!

И човекът избягал.

След това той отишъл пред друг бог —

богът на неговите собствени мисли

И се овлажнили божите очи,

заблестели с доброта и разбиране.

Богът казал: „Мое бедно дете!“

52. ЗАЩО СТРЕМИШ СЕ КЪМ ВЕЛИЧИЕ, ГЛУПЕЦО?!

— Защо стремиш се към величие, глупецо?!

Откърши клонче и увенчай главата си.

Това е всичко, което ти трябва.

— Господи, около мен са истински варвари,

които вирят носовете си към звездите,

както към цветя.

И твоят роб изгуби се сред тях.

Аз трябва да бъда равен на тях.

— Глупако, откърши клонче и увенчай главата си.

53. ВИЛНЕЕЩ БОГ…

I.

Вилнеещ Бог,

оглушил небесата

със своите гръмогласни хвалби,

аз не се страхувам от теб!

Макар че, от небесните висоти

ти целиш с копието си моето сърце,

аз не се страхувам от теб!

Дори ако твоят удар

Е подобен на мълниите,

изгарящи дърветата,

аз не се страхувам от теб!

II.

Ако ти можещ да видиш в сърцето ми,

че не се страхувам от теб,

би разбрал, защо не се страхувам,

и защо това е правилно.

Така че, не ме заплашвай

с окървавеното си копие,

иначе височайшите ти уши

ще чуят проклятие.

III.

Но има все пак някой,

пред който треперя от страх,

Аз се страхувам да видя

печал на нейното лице.

Може би, приятелю,

това не е твоят бог.

Ако не е така — плюй на него.

Ти не ще извършиш светотатство.

Но аз —

ах, по-скоро бих умрял —

отколкото да видя сълзи

в очите на своята душа.

54. ТИ ИЗВЪРШИ ГЛУПАВА ПОСТЪПКА…