Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн
Стивън Крейн
Стивън Крейн
Черните конници. Събрани стихотворения
ЧЕРНИ КОННИЦИ ДОЙДОХА ОТ МОРЕТО (1895)
01. ЧЕРНИ КОННИЦИ ДОЙДОХА ОТ МОРЕТО…
Черни конници дойдоха от морето.
Дрънчаха щитове и копия,
блъскаха подкови и копита
Диви крясъци и веещи се гриви
се смесваха със вятъра.
Така започна нашествието на Греха.
02. ТРИ МАЛКИ ПТИЧЕТА В РЕДИЦА…
Три малки птичета в редица
дремели, седейки в редица на клонче.
Наблизо минал пътник
и птичките се сбутали.
— Че пее смята — чуйте?!
Каза ли се те една на друга
и се заклатили от смях.
След туй, дълго гледали след него
със искрено съчувствие.
Те били така забавни,
тези три мънички птички.
03. В ПУСТИНЯТА…
В пустинята
видях човек, гол, озверял,
който клечеше на земята,
държеше сърцето си в ръце
и го ядеше.
Аз казах:
— Хубаво ли е приятелю?
— Горчиво е, горчиво! — отвърна той —
Но ми харесва,
защото е горчиво,
и защото то е моето сърце!
04. ДА, ХИЛЯДИ ЕЗИЦИ ИМА В МОЯТА УСТА…
Да, хиляди езици има в моята уста
и лъжи — деветстотин деветдесет и девет.
Но се надявам, че последният ще ми помогне
да създам мелодията, която искам.
Но той е мъртъв в моята уста.
05. ВЕДНЪЖ СЕ ПОЯВИ ЧОВЕКА…
Веднъж се появи човека
и каза:
— Подредете всички хора на Земята в редица!
И изведнъж
настъпи страшна врява между хората —
против подреждането във редица,
крещяща караница, международна,
в нетърпимите години.
И кръв разля се —
от тези, които не стояха в редици
и от тези, които копнееха за тях.
Накрая, Човекът, тръгна плачейки на смърт.
И оцелелите след кървавото време
избавиха се от наивността.
06. БОГ ОФОРМИ КОРАБЪТ НА СВЕТА…
Бог оформи корабът на света внимателно.
С безкрайното търпение на всички майстори.
Направи той корпусът и платната
Държеше в ръцете си руля,
готов за поправка.
Изправен стоеше, гледайки своята работа гордо.
Но ето — в съдбовното време — по погрешка го викнаха.
И Бог се обърна да види.
Корабът — в удобния случай — се хлъзна със плясък,
меко, безшумно отплава.
Оттогава, лишен от рул, той се носи по морето,
блуждаещ в непредсказуем път,
извършил странна еволюция,
следейки — най-сериозно —
глупостта на ветровете.
И имаше много на небето,
които се смяха над това.
07. МИСТИЧНА СЯНКО, НАВЕДЕНА МЕН…
Мистична сянко, наведена мен,
коя си ти?
И от къде се появи?
Кажи ми, тържествува ли справедливостта
или истината е горчива като огъна разяждащ?
Кажи ми!
Не бой се, няма да се разтреперя!
Ще ми достигни мъжество!
И тъй, разказвай ми сега!
08. АЗ ПОГЛЕДНАХ ТУК…
Аз погледнах тук
и погледнах там:
никъде не виждам моята любима!
Но през цялото туй време
тя е в моето сърце.
Вярно, аз не съжалявам —
за избраната от мене,
ала тя не може се сравнява с тази,
живееща във моето сърце.
09. АЗ СТОЯХ НА ВЪЗВИШЕНИЕТО…
Аз стоях на възвишението,
и виждах, долу — хиляди демони:
бягащи, скачащи,
опиващи се от греха.
Един погледна нагоре, ухили се,
и ми каза:
— Приятелю! Братко!
10. КОГАТО ДИВИЯТ СВЯТ СПРЕ ДА СЕ ВЪРТИ…
Когато дивият свят спре да се върти,
оставяйки след себе си само черен ужас,
безпросветна нощ,
ни Бог, ни хора, нито място, дето ще отида —
всичко това не би имало значение,
ако видя редом теб и твоите белоснежни крака.
И преди да изчезнем, ние ще минем дълъг път.
