Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 3

Но аз съумях да погледна зад тях

— и откри се пред мен безкрайна красота

Забелязах и прелестта на тази,

която се разхожда сред сенките на дърветата.

Когато се взрях всичко друго изчезна

пред красотата на тези места

и пред Нейната красота.

Когато се взрях, устремил душата си

отново видях

простиращи се на стотици мили

сняг, лед, горящи пясъци

22. ВЕДНЪЖ ВИДЯХ КАК СЪРДИТИ ПЛАНИНИ…

Веднъж видях как сърдити планини

строиха се в редици бойни

против съвсем мъничко човече.

Повярвайте, той беше колкото моят палец.

Аз се засмях и попитах съседа си:

— Нима ще победи?

— Естествено — отвърна ми той. —

Предците му са ги покорявали множество пъти.

Тогава разбрах, колко е важно

да имаш такива предци.

Поне за малко човече,

което се възправя срещу планини.

23. ГРАДОВЕ СРЕД ЗВЕЗДИТЕ…

Градове сред звездите,

тихи градини близо до Слънцето,

не ме мамете с далечната си красота,

не пръскайте лъчи в моето беззащитно сърце.

Откакто Тя е там,

в онова място на тъмнината,

аз нямам златни дни,

аз нямам сребърни нощи.

Докато не ме повика.

Откакто Тя е там,

в онова място на тъмата

аз тук стоя и чакам!

24. АЗ СРЕЩНАХ ЧОВЕК, ПРЕСЛЕДВАЩ ХОРИЗОНТА…

Аз срещнах човек, преследващ хоризонта

Той бягаше с него около света.

Обхвана ме вълнение

и се обърнах към него:

— Слушай, това е глупаво — казах —

ти никога няма…

— Лъжеш! — извика той!

И побягна отново.

25. ПОГЛЕДНИ, ЕТО ГРОБ НА ГРЕШНИК!

Погледни, ето гроб на грешник!

И до него стои строгият дух.

Печална девойка отишла до гроба

с букет от теменужки,

но духът сграбчил ръцете и.

— Никакви цветя за него, — казал духат.

Девойката заплакала:

— Ах! Аз го обичах.

Но духът, мрачен, непреклонен повторил:

— Никакви цветя за него!

Сега помисли —

ако духа е постъпил справедливо,

защо плакала девойката?

26. ОГРОМНА ПЛАНИНА СЕ ВЪЗДИГАШЕ ПРЕД МЕН…

Огромна планина се въздигаше пред мен.

Много дни аз пълзях по нейните склонове,

покрити с вечни снегове.

Когото достигнах върха и се огледах

се оказа, че съм се изкачил

само за да видя прекрасни градини,

които никога няма да достигна.

27. ЕДИН ЮНОША В БЛЕСТЯЩИ ДРЕХИ…

Един юноша в блестящи дрехи

отправил се в неприветливите гори.

Там той срещнал убиец,

облечен в стари дрехи.

Убиецът се смръщил със кама

през гъсталака, надвесил се

след туй над юношата той.

— Сър — казал младия човек.

— Повярвайте ми! Винаги

мечтал съм аз смъртта

да срещна точно тъй!

В средновековен стил.

Както в древните легенди.

Ах, как се радвам!

С усмивка той

гърдите си подложил

под кинжала.

И умрял доволен.

28. ИСТИНАТА — КАЗАЛ СТРАННИКА…

— Истината — казал странника

подобна е на канара, могъща крепост.

Аз често бил съм там —

на самия връх,

откъдето целят свят изглежда черен.

— Истината — казал друг странник —

прилича на въздуха, лек ветрец,

неуловима сянка и видение.

Дълго я гоних, но нито веднъж

не докоснах дори края

на нейното одеяние.

И повярвах на вторият странник,

защото за мен е въздуха, лек ветрец,

неуловима сянка и видение.

И нито веднъж

не докоснах дори края

на нейното одеяние.

29. ЕТО ЧЕ СЕ ВЪРНАХ ОТ ЗЕМЯТА НА ДАЛЕЧНИТЕ СЛЪНЦА…

Ето че се върнах от земята на далечните слънца.

И се оказах на място с влечуги пълзящи,