Читать «Черните конници. Събрани стихотворения» онлайн - страница 2
Стивън Крейн
11. В САМОТНО МЯСТО…
В самотно място
аз срещнах мъдрец,
който спокойно седеше,
прелиствайки вестник
Той ме попита:
— Сър, какво е това?
Тогава почувствах своето превъзходство.
Да! Превъзходство над този мъдрец!
Веднага отвърнах:
— Стари, стари човече,
това е разумът на нашият век!
И старецът ме погледна със възхищение.
12. И ГРЕХОВЕТЕ НА БАЩИТЕ…
„И греховете на бащите падат на главите
на децата, дори до третото и четвъртото коляно,
на тези, които ме ненавиждат.“
Добре, аз ненавиждам Теб, неоправдан кумир;
Злобен идол, аз ненавиждам Теб!
Така че бий, отмъстителен Бог,
по главата на младенците,
които се раждат не по своя воля.
Това ще бъде доблестно деяние!
13. АКО ТАМ, ОТГОРЕ…
Ако там, отгоре,
някой наблюдава моят малък живот,
с моите мънички горести
и скромни победи —
той ще види глупак;
и не е хубаво за боговете,
да се гневят на глупаци.
14. ГЪРМЯХА АЛЕНИТЕ ГРЪМОВЕ НА ВОЙНАТА…
Гърмяха алените гърмове на войната.
Опустошената земя бе почерняла,
жените плачеха,
децата бягаха, учудени.
Дойде един, неразбиращ ставащото
и попита:
— Защо е всичко туй?
Милиони хора се заеха да обясняват.
Поде се многогласна глъч
Но отговор на въпроса нямаше.
15. РАЗКАЖИ МИ ЗА ГЕРОИЗМА НА ВОЙНА…
— Разкажи ми за героизма на война.
Тогава те заразказваха приказки:
„Там войниците удържаха позицията
и поеха трънливият път на славата!“
Ах, аз си мислех, че е имало по-храбри дела.
16. МИЛОСЪРДИЕ, ТИ СИ ЛЪЖА…
Милосърдие, ти си лъжа!
Играчка за жени.
Забавление за известни мъже.
В присъствието на Справедливостта
— виждам те! — стените на храма ти
са прозрачни.
И зад тях е видна твоята същност —
игра на сенки.
17. ИМАШЕ МНОГО ХОРА В ОБЪРКАНА ПРОЦЕСИЯ…
Имаше много хора в объркана процесия,
те не знаеха къде отиват
но нещо ги очакваше — успех или пропадане —
разделено на всички поравно.
Имаше един човек, търсещ нов път,
той тръгна в непроходимите дебри
и накрая умря в самота.
Но казват, бил е храбър.
18. В РАЯ…
В Рая
няколко малки тревички
стояха пред Бога.
— Какво свършихте в живота? — попита той.
И всички, освен една, от малките тревички
с готовност заразказваха
достойнството на своите животи.
И само една тревичка,
стоеше по назад.
Засрамена.
Накрая Бог и каза:
— А ти какво направи през живота си?
— О, Господи — отвърна малката тревичка —
Аз нямам сили да си спомня.
И ако съм направила добро,
не зная за това.
Тогава Бог, в своето величие
възправи се от Своят трон и каза:
— О, най-достойна от тревите!
19. БОГЪТ В ГНЯВ…
Богът в гняв
убиваше човека,
нанасяйки му
оглушителни удари;
обхождаше целият свят.
Отвсякъде бягаха хора.
Човек, пищящ се бореше
и в лудостта си хапеше нозете божи.
Хората казаха:
— Ах, какъв порочен човек!
И добавиха:
— Ах, какъв страшен бог!
20. ВЕДНЪЖ ПРИ МЕН ДОЙДЕ УЧЕН ЧОВЕК…
Веднъж при мен дойде учен човек
и каза:
— Аз зная път. Да тръгваме!
Аз много се зарадвах.
И без да губим време се отправихме на път.
Скоро, много скоро, се озовахме там,
където моите очи не виждаха нищо
и аз не зная къде стъпвах,
и държах здраво за ръката приятеля си.
Но накрая той закрещя:
— Аз загивам!
21. ПРЕД МЕН НА СТОТИЦИ МИЛИ…
Пред мен на стотици мили
се простираше сняг, лед, горящи пясъци
