Читать «Влак за Топъл край» онлайн - страница 4

— Възрастта не е същата — тъжно каза жена му. — Трябваше да избереш по-големи…

Вратата се отвори и в купето влезе офицер в непозната униформа. Гнусливо се намръщи, виждайки кишата на пода.

— Разхождали сте се? — протяжно попита той. Или попита, или ги обвини… — Билетите.

За секунда той повъртя в ръце картонените квадратчета. После мълчаливо се обърна и излезе. Щракна вратата на следващото купе.

— Това ли беше? — тихо попита жена му. И внезапно със съвсем различен, рязък тон изкомандва:

— Обличайте се! И излизайте.

Той хвана жена си за ръката, погали я. И тихо каза:

— Може да има още проверки. Не е ли все едно… Може би това ще ни се зачете, там…

Объркан, той млъкна. Къде е това „там“? На небето? Или в Топъл край?

Жена му дълго го гледа. После сви рамене.

— Както знаеш.

И каза на мълчаливо чакащите деца:

— Искам тишина. Боли ме главата. Стойте, все едно ви няма.

По-големият искаше да отговори нещо, погледна към по-малкия и премълча. По-малкият кимна — няколко пъти поред.

Влакът потегли. А зад стъклото вече падаше сняг — истински, гъст, пухкав, зимен.

3. Чакалнята

Те чакаха второ денонощие. От прозореца на купето, ако се изправиш по-високо и погледнеш над съседните влакове, се виждаха планините. Неправдоподобно високи, с варосани със сняг върхове и сиви облаци над проходите.

— Някои вървят пеша — каза майорът. Той беше наминал да се постопли — така и не бяха сменили стъклото в неговото купе. Впрочем, майорът имаше цял набор „отоплители“ — в обикновени бутилки, в манерки и даже в гумени грейки. „Там това ще ми потрябва“ — съобщи майорът. Непонятно беше само, дали ще пренесе до Топъл край поне грам алкохол. Сега той бе донесъл бутилка водка и те пийваха полека. Жена му изпи половин чаша и заспа. „Престори се“ — поправи се той. А майорът, нацеждайки дозата в чашата, обясняваше:

— Тунелът е един, не е предвиден за толкова влакове. Казват, че ще стесняват пътниците. Нека се опитат…

Той щракна с пръсти по кожения кобур на пистолета.

— Вече говорих с охраната. Последният вагон е натъпкан с експлозиви, ако стане нещо… Ще им устроим едно стесняване. За всичко вече е платено.

Отпивайки на един дъх, той тежко разклати глава. Каза:

— Дано стигнем по-скоро до Топъл край…

— А там хубаво ли е? — изведнъж попита от горната койка по-голямото момче.

— Там е топло — твърдо отвърна майорът. — Там може да се оцелее.

Той стана, понечи да се пресегне към недопитата бутилка, но махна с ръка и излезе. Жената тихо каза след него:

— Пияна свиня… Половин влак охрана — че и при пътниците са се промъкнали. Цялата армия отива да се топли.

— Щеше да е по-зле, ако охраната се беше оказала по-малко — възрази мъжът й. Изпитата водка го задължаваше да се застъпи за майора. — Щяха да ни изхвърлят от влака.

Той се качи на горната койка. Легна, затвори очи. Тишина. Нито сняг, нито дъжд, нито вятър. И влакът сякаш беше умрял… Той се обърна, погледна момченцата. Те седяха заедно на съседната койка и мълчаливо, съсредоточено ядяха нещо от консерва. По-големият улови погледа му, неловко се усмихна, попита:

— Искате ли?