Читать «Влак за Топъл край» онлайн - страница 6

— Но тя каза — припряно започна мъжът.

— Приюти няма. Само предприемчиви местни жители. Казват, че студовете ще са слаби, най-важното е да се запасиш с продоволствие.

Войникът погали оръжието с ръка във вълнена ръкавица. Добави:

— Би трябвало да стреляме, но нямаме заповед… Пък и не можеш да застреляш всички.

Мъжът се затича. Отначало бавно, после все по-бързо. Беше студено. Зимата вече беше дошла тук, преди снега, преди студовете.

Той настигна жената пред автобуса. Тя водеше децата, здраво държейки ги за ръцете. Мъжът я блъсна в гърба, жената се олюля. Той измъкна детските ръце, дръпна ги към себе си.

Жената се обърна и извади от джоба си пистолет. Малък, неопасен на вид. Мъжът не разбираше от оръжия.

— Махайте се! — рязко каза тя. — Или ще ви застрелям. Децата вече са наши.

— Не — прегракнало каза мъжът. Огледа се, търсейки подкрепа. И видя, че войникът все още стои на перона, поглаждайки автомата си. — Няма да посмеете — вече по-спокойно продължи той. — Вас също ще ви застрелят.

Той се обърна и поведе децата далеч от претъпкания автобус. Зад него тихо, мръсно псуваха. Но изстрели нямаше.

Няколко влака наведнъж помръднаха от мястото си. Край вагоните започна меле. Войниците не стреляха, те само разблъскваха оставащите с прикладите си. Изглежда, неговият влак също потегли. Но това вече нямаше значение.

4. Проходът

В началото те заобикаляха мъртвите — тези, които бяха паднали сами, и които бяха убити по пътя. Децата се плашеха, а на него му се гадеше от противната миризма. На него въобще започна да му се повръща от миризмата на месо — дори консервирано, направено много отдавна, когато още не са знаели за наближаването на Зимата.

След това вървяха направо. Мъртъвците станаха по-малко, а студът не позволяваше на телата да се разлагат. Освен това децата престанаха да се боят от труповете, а и силите им станаха по-малко.

Веднъж, през една почивка, по-голямото момче попита:

— А златото наистина ли свърши работа?

— Да — отвърна мъжът. — Не знам защо все още го ценят…

Златото беше зашито в детските якета. Пръстени, гердани, верижки, гривна със слънчево-жълти топази… Те казаха за златото, когато той се опитваше да размени якето си за сухари — само за сухари или рибни консерви. Месо на гаровия пазар имаше много и то беше евтино.

Провървя му да си запази якето и само затова беше още жив. В планините се оказа много студено, а се налагаше да спят върху смърчови клони. Спален чувал или палатка беше невъзможно да се купят. С никакви пари или ценности. Затова пък той купи сухари и консерви, и топли шапки от кучешка кожа, и пистолет — истинско, мъжко оръжие — „Магнум“. Десетина патрона изстреля по пътя, учейки се да се прицелва и да гаси мощния, тежък откат. Това се оказа неочаквано лесно. Втория пълнител мъжът изпразни в каменистия склон, откъдето по тях стреляха с ловджийска пушка. Те чуха крясък и изстрелите спряха. Но не отидоха да проверят.