Читать «Влак за Топъл край» онлайн - страница 2

Влезе жена му с двете чаши, чисти, но празни. Вяло каза:

— Няма вряла вода… Ще отидеш по-късно.

Той кимна, допушвайки мокрия фас. Димът се връщаше в купето.

— Какво стана там, в коридора?

— Счупиха стъкло, с камък. В първото купе, където са майорът и трите жени.

Жена му отговаряше със сух, леко раздразнен глас. Сякаш докладваше на някакво събрание.

— Майорът стреля ли? — Той затвори прозореца и, със закъснение изплашен, спусна над него брезентовата щора.

— Да… Скоро ще има спирка. Там ще сменят стъклото. Кондукторката обеща.

Влакът се поклащаше, купето конвулсивно потрепваше на всяко релсово съединение.

— Защо не взривяват релсите?

Той легна на горната койка, погледна жена си — тя винаги спеше на долната, по посока на движението. Сега тя легна, без дори да свали обувките си, и върху смачкания в краката й кариран шал останаха мръсни следи.

— Защото това няма да помогне — неочаквано отвърна жена му. — Защото се носят слухове за допълнителни ешелони, които ще извозят всички. Всеки иска да хване влака за Топъл край.

Той кимна, приемайки обяснението. И със страх си помисли дали жена му не е станала завинаги такава — спокойна, умна, разсъдлива непозната жена.

2. Спирката

Влакът беше спрял вече половин час. От време на време локомотивът изсвирваше, вагоните потрепваха, но оставаха на мястото си. Той пиеше изстинал чай, опитваше се да прелиства взетата за из път книжка… Безполезно. Тревогата не преминаваше и влакът оставаше на място. Жена му си даваше вид, че спи. За всеки случай бе свикнал да смята, че тя само се преструва на заспала.

Вратата леко се отвори, надникна кондукторката. Както винаги, леко пияна и весела. Може би на нея също не й е било лесно да се уреди на влака за Топъл край.

— Тече проверка — бързо каза тя. — Местна приумица… Охраната реши да не се намесва.

— Какво пък проверяват? — с внезапно мъчително предчувствие попита той.

— Билетите. И наличието на свободни места. — Тя погледна двете непостелени койки така, сякаш ги виждаше за първи път. — За укриване на свободни места свалят от влака.

— Ние имаме билети. За всичките четири места — зло, негодуващо се обади от своята койка жена му.

— Няма значение. Трябва да има и пътници. Вие имате две места за възрастни и две детски. Оправяйте се.

— Затвори вратата! — кресна жена му. И се обърна към него мълчаливо, в очакване. Зад прозореца вече нямаше дъждовни струи. Виеше се някакъв хлъзгав белезникав ръмеж, пародия на сняг, на онзи, истинския, който вече три денонощия настигаше влака.

— Сега се връщам — глухо каза той. Грабна от масичката билетите — своя и двата детски.

— Няма ли друг изход? — с нотка на интерес попита жена му.