Читать «Почти е пролет» онлайн - страница 4

— Не ми чети лекции, Едгар — прошепнах аз. — Да, аз искам да бъда пълноценен. И искам да живея с момичето, което обичам. Нима съм виновен, че предците й са живели до хранилище за радиоактивни отпадъци и димящи фабрики?

— Разбира се, че не, Миша. Ние плащаме за чуждите грехове. А това не е справедливо.

— Не можеш да промениш миналото — с неволна мъка казах аз. — И какво значение има дали е справедливо, или не?

— Кой знае, Миша.

Аз притворих очи, съсредоточавайки се. Затаих дъх за момент, прогонвайки цветната мъгла пред очите ми. И погледнах лицето на Едгар — с човешки поглед, а не със свръхзрението на „нюхач“.

— Какво ще ми предложиш, Едгар?

Той се колебаеше. Все още се колебаеше, разглеждайки ме през запълненото му с алкохолни пари съзнание.

— Първо ми отговори, Миша… Съгласен ли си да нарушиш закона, за да помогнеш на мен и на себе си?

— Да.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Кажи ми… можеш ли да различиш миризмата на мой роднина… например син, от миризмата на другите хора? Да го намериш сред хиляди непознати?

— Направих това преди десет минути.

Едгар кимна, съгласявайки се. И заговори бързо, сякаш се страхуваше да не премисли:

— Семейството ми загина, Миша. А две години преди това попаднах под излъчване. Вече не мога да имам деца. А моят генотип беше близък до еталонния. Здрави предци, никакви мутации и наследствени болести. Дори бях генетичен донор три години и половина… В двадесетина семейства растат мои деца, разбираш ли?

— Искаш да ги намеря ли? Това не само е незаконно, това е невъзможно. Не мога да помириша милиони хора.

— Не става дума за милиони. Научих, абсолютно случайно, датата и града, където е роден мой син. Ще имаш списък от хиляда семейства, които трябва да провериш. Намери го, намери сина ми! Останалото ще свърша аз.

Кимнах. Хиляда семейства, хиляда момчета, не подозиращи, че са приемни деца. Работа за около половин, максимум една година. Мога да направя тази подлост, мога да сравня тяхната миризма с тази на Едгар. Да отделя десетките ароматични групи, съставящи неповторимата индивидуална карта на човека на име Едгар. И да намеря момчето, който ще притежава половината от тях.

— А как възнамеряваш да ми помогнеш?

Едгар се стегна, сякаш щеше да скача в студена вода.

— Работя в Темпоралния Институт. Ръководител съм на експериментална група.