Читать «Моят татко е антибиотик» онлайн - страница 10

Тя говореше и очевидно не съобразяваше, че съм от Земята. От великата планета, откъдето бяха дошли десантчиците-антибиотици. Онези, които унищожиха бунтовниците и момчетата, които са били нетърпеливи да си поиграят с истински картечници.

Във Флорида ние също много обичахме да играем на война.

Тя, разбира се, не помнеше кой е баща ми. И можеше да ме погледне в очите. А аз не можех. И когато тя престана да говори, но продължи да плаче, извърнала се от безжалостното око на камерата, аз посегнах към пулта и прекъснах връзката.

В стаята стана тъмно и тихо. Само поклащаният от вятъра клон с тих шепот галеше стъклото на прозореца.

— Светлина! — изкрещях аз. — Пълна светлина!

Блеснаха лампи; всичките, които се намираха в стаята. Матовите плафони на тавана, кристалният полилей, нощните лампи от тъмнооранжево стъкло, настолната лампа на тънко, гъвкаво краче.

Светлината ме заслепяваше и режеше на парчета надвисналата в стаята тишина. И тишината оживя, прокрадна се до мен и се плъзна в ушите ми. Дори клонът зад прозореца престана да се поклаща.

— Музика! Силно! Новинарски канали! Учебна програма! Силно! Преглед на радиопредаванията! Силно!

Тишината се взриви, изчезна, превърна се в нищо. Гърмеше с обемното си звучене модерен рок, радиопрограмите се сменяха с трисекунден интервал. На екраните показваха тънкостите на италианския език, обясняваха как се отглеждат орхидеи, съобщаваха последните новини…

— Остави новините! — извиках аз, опитвайки се да надвикам шума. — Изключи всичко, остави новините!

Какофонията спря. От екрана вече беше изчезнало познатото име на планетата. Сега показваха димящи развалини. Малки фигурки на хора в блестящи огнеупорни костюми бродеха сред парчета бетон.

— …огромна сила. Разрушена беше не само сградата на моргата, но и близкият болничен комплекс. Представител на силите за сигурност заяви, че не изключва терористична атака. Именно в тази морга преди едно денонощие бяха доставени група убити бунтовници, които въпреки обичайната практика не са се взривили, а са загинали в боя.

Появи се заставка „Новините от този час“.

— Изключи — автоматично наредих аз. И погледнах гривната.

Това е много хубава идея — устройство, което се взривява след смъртта на боеца. С малко закъснение, две-три минути… за да могат убийците да успеят да се приближат до тялото. Устройството може да се направи във вид на гривна, която не може да се свали от ръката. Поставяш датчик за пулса… мощен взрив… или още по-добре — плазма в магнитен капан.

Трябва и закъснител — за случаите, когато боецът се сражава в група и не е необходим незабавен взрив. Например бутон, който при натискане отлага взрива за едно денонощие. Дори такъв взрив може да нанесе поражения на врага, който не знае тайната. Разбира се, най-добре ще е глупавият враг да свали гривната и да я вземе за сувенир. А ако я подари на сина си — какво пък, не е голяма беда.