Читать «Моят татко е антибиотик» онлайн - страница 8

— Привет! Какво сте се замислили като бунтовници при пристигането на Десантния корпус?

Подчинявайки се на невидимия режисьор, гръмна хомеричен смях.

— Следващата — заповядах аз с неясна дори за мен гнусливост.

Прозвуча тържественият сигнал на правителствения канал. Появи се изображение на огромна зала. Стоящият пред микрофона мъж говореше:

— Събитията на Туан ни показаха необходимостта от запазване на финансирането…

— Превключи.

Екранът се напълни с плътна чернилка. От мрака бавно и плавно изплува медножълта камбана. Чу се дълъг, плътен звън. Информационната програма „Поглед“.

— Остави.

Камбаната се разпадна, превръщайки се в човешко око. Зеницата се увеличи и стана прозрачна. Появиха се контурите на бронетранспортьори, хора с оръжие в ръка. Познатият глас на Григорий Невсян — знаменитият журналист — каза:

— Ние сме на Туан, първата планета на звездата Белт. Трагедията, която се разигра на този тих и спокоен свят, не може да остави равнодушен никого…

Аз лежах и слушах. За екстремистите, стремящи се към властта на Туан. За местните жители, подлъгани да се включат в метежа. За десантчиците, които с риск за живота си възстановяват реда.

— Някои ще кажат, че използването на оръжие от десантчиците е престъпление. Но нима не е по-голямо престъпление да замесваш деца и юноши в политическите игри? — питаше Невсян. — На страната на бунтовниците се сражаваха дванайсет-тринайсетгодишни момчета. Дали са им оръжие и са им заповядали да не попадат в плен.

Разгневих се. Това е подлост. Мои връстници — значи и Арнис може да е сред тях. И на него са могли да заповядат да не се предава…

— Никой от метежниците, повтарям — никой, не се е предал. В безизходни ситуации са се отбранявали докрай, а после се самовзривявали с гранати. Смятам, на всички е ясно, че такъв фанатизъм е невъзможен без хипновнушение.

— Изключи — наредих аз, обръщайки се по гръб. Полежах, гледайки в тавана. Сигурно ще е най-добре да поспя. Да поръчам спокойна музика с плавно намаляваща сила и незабележим преход в шум от дъжд. А на сутринта, за събуждане — нещо палаво и темпераментно…

Видеофонът изписука. Вежливо съобщи:

— Повикването е прието за изпълнение. Установяване на връзка след двайсет секунди.

Аз скочих. Хвърлих се към екрана. Застанах пред кръглата синкава леща на камерата. Връзка след двайсет секунди…

На стотици, а може би и на хиляди километри от мен антените на свързочните станции се готвеха да изпратят нагоре, в космоса, моето повикване — кодиран сигнал, свит до милисекунда. Някъде над планетата увисналият в стационарна орбита ретранслатор-автомат ще поеме щафетата, предавайки чрез модулиран лазерен лъч съобщение към Междузвездния предавател — двукилометрова сфера, въртяща се в независима околослънчева орбита. Там, преведен на езика на гравитационните импулси, събран в пакет с хиляди други съобщения, сигналът ще замине във Вселената. В космоса, близо до звездата Белт, той ще бъде приет от антените на местната станция. И всичко ще се повтори в обратен ред.