Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 80

— Съществува ли някаква местност, известна под името Земя на великани или Земя на слепци?

— Ще проуча на картата.

Те останаха така неподвижни, взирайки се с тревога в очите си, и се обезсърчаваха само при мисълта, че трябва да разбулят загадката, която преди малко бяха имитирали пред тях.

Неочаквано Птол се появи в края на пентакъла. Беше гола, несръчно загърната в черна памучна пелерина. По сухите й бедра личаха следи от лепило и няколко перца все още висяха от хълбоците й.

— Можете да останете заедно цяла нощ при условие, че не напускате кръга — заяви им тя. — На зазоряване ще ви отведем до покрайнините на квартала. Успех!

Птол се извъртя на пети и нейната пелерина полетя, разкривайки бутовете й, намазани с олио. Сирс въздъхна. Факлите пращяха край тях, дъжд от искри се изливаше върху свирепите лица на стражите, оставени да ги надзирават. Давид се запита какво ли щеше да се случи, ако дръзнеше да пренебрегне тебеширената граница, очертала се по земята в потръпваща линия? Дали щяха да отидат дотам, че да го убият?

Сирс бе разгънала карта на Юга и с прецизни, резки отмятания отбелязваше някои наименования.

— Тук се срещат всички алюзии от поемата — установи тя. — Слушай: Проток на хвърчащата риба… Шонескава, което на диалект ще рече място, където небето и водата са се слели в едно… Солената равнина… Сомбрфьо, страната на вулканите. Онези, които са ни предшествали, вероятно са тълкували всеки стих като кодово име на даден етап.

— Никой от нашите предшественици не се е завърнал…

— А може би човек изобщо не се завръща от Хомакайдо? Това, че ги няма, не е доказателство за тяхната некомпетентност.

— Разбира се, но вземеш ли да превеждаш приблизително тези стихове, ще видиш, че за всеки са възможни десетина тълкования. Което означава още толкова градове, долини, равнини, местности… Хайде да опитаме с някакъв пример, ако искаш…

Той се наведе над смачкания план и за няколко минути обходи с поглед оцветените географски очертания на планини и пустини.

— Ето, виж! — възтържествува глупаво. — Ти тълкуваше „тъмнината на огъня“ като Сомбрфьо, страната на вулканите… Но аз пък съзирам други варианти: Ноарпюисаа — угаснал вулкан… Ебенваал — стара въглищна мина под открито небе, Блекфлеш — вътрешно петролно море… Така бихме могли да си кръстосваме по цялата Земя! Всеки стих крие хиляди комбинации, а пълният текст на поемата — милиарди и милиарди възможни решения, и то в посоки, съвсем различни една от друга.

Раменете на Сирс леко се отпуснаха.

— Какво предлагаш?

Давид навлажни устни.

— Мисля, че не трябва да изпадаме в грешките на нашите предшественици; да не се опитваме да превърнем тази поредица от думи в закодиран израз за точно определен маршрут. От значение е само главната идея: пресечна точка на противоположности; място, където парадоксът става факт, където разделенията и класификациите се сгромолясват, за да изчезнат… и изобщо всичко се смесва, превръщайки се в хибрид. Територия на пълния синтез… Като в картина на Йеронимус Бош може би…