Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 79

— Морето на джуджетата — глухо изрече Сирс с неузнаваем глас.

— Солената вода — допълни Давид.

Думкане на барабан разпиля напосоки децата, които бяха заменени от мъже, покачили се върху кокили и преоблечени като великани. Дебелите им картонени глави бяха наполовина погълнати от огромни черни очила; те внимателно опипваха земята с гумените върхове на дълги бели бастуни. В долния си край панталоните им бяха зацапани с пръст. Няколко минути фигурите колебливо се извиваха в балет под акомпанимента на звучните трели, разпръсвани от флейтата.

— Земята на слепите? — предположи Давид.

— Или Земята на великаните? — замислено отвърна неговата спътница.

След като описаха полукръг, хората с кокилите и поклонниците вече се бяха насочили към меден мангал, от който се надигаха стълбове пламъци. Срещнаха се пред един надгробен камък, заблестял целия в светлината на огнището. Поредица от думи, сякаш откъс от непонятна поема, се наслагваха върху него:

Птицата-риба Небето-вода Сладкото море Солената земя Тъмнината на огъня.

В долния край на камъка бе отбелязан символ: кръг, пресечен през центъра от две прави, успоредни линии — едната черна, другата бяла. Сирс се затрудняваше, преписвайки по най-бързия начин думите от колоната. Беше изплезила език като ученичка. Равномерно подредените слова в поемата накараха Давид да си представи събиране, чийто резултат бе този загадъчен образ с контури, осветени от пламъците. Прожекторът угасна над една последна картина: обединяването на поклонници и великани пред надгробния камък.

Почтителното поведение на поклонниците сякаш придаваше на техните партньори почти божествен ореол. Флейтата млъкна, сцената се опразни, запалиха факлите. Сирс и Давид се озоваха лице в лице в центъра на пентакъла.

— Е, и? — атакува младежът.

— Има твърде много неясни неща — отбеляза дамата, трескаво проверявайки нахвърляните записки — и все пак установих редица систематични противоположности: ВЪЗДУХ/ВОДА, МОРЕ/ЗЕМЯ, ТЪМНИНА/СВЕТЛИНА, ДЖУДЖЕ/ВЕЛИКАН. Поемата сама подхваща тези противоречия. Птицата-риба би могла да се тълкува като хвърчаща риба, небето-вода — като дъжд, сладкото море — като пресъхнало море, тоест лишено от сол. Солената земя пък може да означава безплоден край или опустошена местност, а тъмнината на огъня — невидимо лъчение или нощно лъчение… Какво мислиш ти за това?

— Струва ми се, че не би трябвало да търсим дословно тълкуване. Както си забелязала, става въпрос за двустранни позиции, при които всички елементи се свързват с ответния им противоположен. Тук аз по-скоро виждам проявено желание за излизане извън границите на антиномиите и стремеж за обединяване на контрастните сили. Призив за космически синтез. Поемата последователно намесва онова, което се състои в предходното: небе, сладка вода, солена вода, земя, море, тъмнина, огън… като от всичкото това прави множество от хибриди, от привидни чудовища.

Сирс сбърчи нос и се намръщи. Не изглеждаше убедена.

— Все пак има едно послание, лесно за разгадаване — настоя тя. — Морето на джуджетата и корабът с боядисан в червено нос. На компаса онази част от стрелката, която показва север, винаги е оцветена в металическосиньо; а тази, която сочи юг — в червено. Значи трябва да се отправим на юг. Към ония земи на великани, където, както ти казваш, противоположностите се събират накуп и се разрешават чрез един-единствен символ: кръга с двойния диаметър в черно-бяло. Може би това е идеограма? Графичното изразяване на думата, побираща в себе си всичко?