Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 82

Давид не изпита никакво желание да възразява. Бързаше да се махне от този Град на Празненствата, чиято двулична, измамна атмосфера му се струваше все по-обезпокоителна.

Навън нищо не се бе променило. Слънцето прежуряше, балоните оркестри едва-едва близваха върховете на покривите със своите кошове, натежали от мъртвопияни музиканти. Няколко моравочервени дирижабъла пръскаха залпове от серпентини, засипващи центъра под джунгла от оцветени хартиени лентички. Сирс се ориентира по най-прекия път, ала тълпата затрудняваше бягството им: веселби се изливаха по площадите, изпълваха улиците; жени ги спираха с лудо кикотене и се вкопчваха във фалоса, похлопващ в бедрата му. Трима мъже в траурни домина се бяха отправили нагоре по булеварда и ръсеха празнуващите с конфети, като ги вадеха направо от преметнатите през рамо дисаги. Давид се втренчи в ръцете им, облечени с черни гумени ръкавици, и в латексовите им маски, снабдени с дихателна мембрана на устата… Кръвта му кипна; втурна се настрани, за да предупреди дамата, но отрупаните хора ги бяха разделили. Пускайки лактите си в действие, той започна да си пробива просека сред тълпата, впил очи в катранените длани, които се вдигаха и спускаха, сякаш насмешливо подражаваха движенията на сеяч. И всеки път изсипваха дъжд от конфети, подобни на миниатюрни златни наполеони. Защо носеха ръкавици? Защо имаха дихателни маски? С всичка сила той изкрещя името на Сирс, ала музиката заглуши вика му. Жълтият порой се размесваше с останалия ситен хартиен снежец, поръсващ главите на танцуващите. Давид отстъпи назад и се гмурна под някакъв свод, заслонен от пъстрите „куршуми“… Траурните домина се отдалечиха. Изчака още дълги минути, докато не се посипаха и последните колелца, сетне се осмели да надзърне… Покачила се на една бъчва, Сирс го търсеше с поглед. Махна й да дойде при него. За щастие веселбата се ориентираше на друго място, нахлувайки в мраморния двор на луксозен частен дом. Без особени затруднения младата жена успя да пресече улицата. Още щом я видя, Давид стисна зъби. Множество искрящи конфети се бяха полепили по костюма и две върху кожата й, на височината на сънната артерия — там, където съединението между маската и туниката оставяше голо пространство.

С няколко думи той й обясни необичайната клопка на сеячите на смърт. Тя се разтрепера.

— Това е дяволски опасно! — запъхтя се с неузнаваем глас. — Сигурно става въпрос за срастващи се пластинки, напоени с химически разтвори или с микробни култури. Силни наркотични вещества, способни да разбудят и най-потайните инстинкти за самоубийство, да хвърлят в панически страх дори най-уравновесените хора… А може да са концентрирани бацили — например на сънната болест, некрозанти и ракови образувания, които да породят в мястото на попадението огнища на шанкър или пък меланоми… Трябва час по-скоро да се изчистя от тях!