Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 82
Серж Брюсоло
Давид не изпита никакво желание да възразява. Бързаше да се махне от този Град на Празненствата, чиято двулична, измамна атмосфера му се струваше все по-обезпокоителна.
Навън нищо не се бе променило. Слънцето прежуряше, балоните оркестри едва-едва близваха върховете на покривите със своите кошове, натежали от мъртвопияни музиканти. Няколко моравочервени дирижабъла пръскаха залпове от серпентини, засипващи центъра под джунгла от оцветени хартиени лентички. Сирс се ориентира по най-прекия път, ала тълпата затрудняваше бягството им: веселби се изливаха по площадите, изпълваха улиците; жени ги спираха с лудо кикотене и се вкопчваха във фалоса, похлопващ в бедрата му. Трима мъже в траурни домина се бяха отправили нагоре по булеварда и ръсеха празнуващите с конфети, като ги вадеха направо от преметнатите през рамо дисаги. Давид се втренчи в ръцете им, облечени с черни гумени ръкавици, и в латексовите им маски,
С няколко думи той й обясни необичайната клопка на сеячите на смърт. Тя се разтрепера.
— Това е дяволски опасно! — запъхтя се с неузнаваем глас. — Сигурно става въпрос за срастващи се пластинки, напоени с химически разтвори или с микробни култури. Силни наркотични вещества, способни да разбудят и най-потайните инстинкти за самоубийство, да хвърлят в панически страх дори най-уравновесените хора… А може да са концентрирани бацили — например на сънната болест, некрозанти и ракови образувания, които да породят в мястото на попадението огнища на шанкър или пък меланоми… Трябва час по-скоро да се изчистя от тях!