Читать «Железният карнавал» онлайн - страница 78
Серж Брюсоло
Надигна се слаб стон на флейта, последван веднага от тътнежа на кола, която дърпаха неравномерно. Бронзова каруца се появи в светлинния кръг, теглена от десетина голи и слаби членове на сектата. Над колелата беше закрепено огромно корито, напълнено с вода, в което през смях и закачки се забавляваха хора, преоблечени като риби. Искряща двойна колонада, отрупана със скулптури, се бе извисила над тях, а по нея бяха насядали половин дузина ангели, намазани с лепило и целите обкичени с пера.
— Народът от небето и народът от езерото — прошепна Сирс. — Въздухът и сладката вода.
Давид разбиращо поклати глава. Лично за него това беше просто една пантомима на аматьори, зле съгласуван танц с предвзети пози, нелишен от моменти, будещи присмех. Самите костюми, набързо импровизирани с помощта на повторно използвани материали, досадно напомняха за благотворително представление — поучително, но без особена стойност, флейтата отново разпръсна своя неприятен мотив. От сянката изникнаха поклонници, в ръцете си държаха геги, а през рамо бяха преметнали кратунки. Ангелите ги обсипаха с шепи пера, хората-риби ги поръсиха с люспи.
— Благословията — обясни Сирс, — ритуалът преди заминаването.
Поклонниците грижливо събраха люспите от ламарина и ги закачиха върху късите дрехи, които се превърнаха в ризници. С перата пък обкичиха шапките си. И така, закриляни от двойния знак на небето и езерото, те имитираха натежала походка, без да се преместват дори със сантиметър. В този момент група деца наскачаха в кръга. Бяха предрешени в уродливи маски без усти и с подобия на корени, които покриваха краката им. Малчуганите се скупчиха лакът до лакът, после вдигнаха длани и отмерено заръкопляскаха. Макет на кораб затанцува по връхчетата на техните пръсти — имаше грубо издялано туловище, чиято голяма мачта и статуята на носа бяха боядисани в червено. Може би някакво
